:: wikimiki.org ::
| Германия |
Германия
Федерална република Германия или ФРГ е една от най-развитите индустриални държави в света. Намира се в Западна Европа и граничи със Северно море, Дания и Балтийско море на север, с Полша и Чехия на изток, с Австрия и Швейцария на юг и с Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия на запад. Западна Германия е страна-учредителка на Европейския съюз.
История
Основна статия: История на Германия
Доказателства за хора по земите на днешна Германия има от преди 700 000 години, но едва през 1871 година е създадена национална държава с името „Германия“.
До 6 век сл. Хр. земите са населявани от келтски и германски племена.
Традиционно за дата на основаване на Германия се приема (въпреки че е в известна степен произволно) 2 февруари 962 г., когато Ото I, източнофранкски крал, е коронясан за император в Рим, и с това се дава началото на Свещената римска империя (известна още като Първи немски райх), която въпреки че никога не е напълно обединена, под различни форми просъществува до 1806 г., когато вследствие на Наполеоновите войни се разпада.
Между 1815 и 1871 Германия се състои от многобройни независими държави, 39 от които формират Немския съюз (Deutscher Bund).
Вторият райх, известен още като Немска империя, е създаден на 18 януари 1871 г. във Версай след загубата на Франция във Франко-пруската война. Основна заслуга за това има Ото фон Бисмарк, най-изтъкнатият немски държавник през 19 век. В края на 19 век и в началото на 20 век към немската държава са присъединени колонии в Африка,Азия и Океания.
През 19 век и първата половина на 20 век Франция се възприема от германците за най-големия противник на страната. По време на Първата световна война Германия напада Франция през 1914 година. След първоначалните успехи войната се превръща в бавна битка в окопите, отнемаща многобройни жертви от двете страни. Войната приключва през 1918 г., когато немският император е принуден да абдикира и Немската империя е наследена от Ваймарската република.
Според Версайския мирен договор, Германия е лишена от много територии (Елзас и Лотарингия, всички колонии и др.) и трябва да плаща непосилни репарации. Тези фактори, както и Световната икономическа криза, водят до развитието на крайно леви и крайно десни политически сили в страната. През 1932 г. националсоциалистите (известни още като нацисти) печелят мнозинство в парламента, а на 30 януари 1933 г. Адолф Хитлер е назначен за канцлер. През 1934 г. Хитлер наследява президента на Германия и поема целия контрол върху управлението на страната и дава началото на Третия райх.
Нацистите бързо превръщат Германия в еднопартийна тоталитарна държава (Нацистка Германия), чийто репресивен апарат преследва и избива видни политици, учени и хора на изкуството и достига връхна точка с избиването на милиони евреи (Холокост).
Опитите на Хитлер да разшири границите на Германия по военен път довеждат до избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. В началото на войната Германия и нейните съюзници постигат много военни успехи и завладяват обширни територии в Европа, включително част от Съветския съюз. След като Съветският съюз и САЩ обявяват война на Германия настъпва обрат и на 8 май 1945 г., след самоубийството на Хитлер, Германия обявява капитулация.
През 1949 г. са основани 2 немски държави – Федерална република Германия (ФРГ) и Германска демократическа република (ГДР). ФРГ първоначално е съставена от 12 провинции (Bundesländer), а ГДР от 5 провинции. През 1952 г. провинциите в ГДР са преоразувани в области (Bezirke). През същата година 3 малки провинции във ФРГ – Вюртемберг-Баден, Вюртемберг-Хоенцолерн и Баден се сливат и образуват Баден-Вюртемберг. През 1957 г. Саарланд се присъединява отново към ФРГ и става единадесетата провинция на страната.
След разпадането на Източния блок, ФРГ и ГДР се обединяват през 1990 г. Заедно с Франция Германия играе водеща роля в Европейския съюз. Германия е една от най-активните поддръжнички на въвеждането на единната европейска валута евро, както и на разширяването на Европейския съюз.
Държавно устройство
Основна статия: Държавно устройство на Германия
Административно деление
Основна статия: Административно деление на Германия
Германия е разделена на 16 провинции (Bundesländer), които се състоят от 438 области (Kreise).
Природа
Основна статия: Природа на Германия
Германия се простира от Алпите (най-висока точка: връх Цугшпитце на 2962 м.) на юг до бреговете на Северно и Балтийско море на север. В Централна Германия преобладават гористи планински местности, в северна Германия са разположени ниски земи, формирани през Ледниковия период (най-ниска точка: Нойендорфер/Вилстермарш на –3,54 м.). През Германия минават някои от основните европейски реки като Рейн, Дунав, Елба, Везер, Майн. Най-голямото езеро е Боденското езеро.
Времето в Германия е непостоянно. През лятото може да се наблюдава бърза смяна от слънчево към дъждовно време. Сравнително рядко се наблюдават екстремни условия като суша, торнадо, бури, много ниски или високи температури и т.н. Климатът е умерен, преходен от морски към континентален.
Стопанство
Основна статия: Стопанство на Германия
Вижте още: Германски компании
Население
Основна статия: Население на Германия
Култура
Основна статия: Култура на Германия
Германия има зачителен принос към световното културно наследство, страната е също така известна като das Land der Dichter und Denker (страната на поети и мислители). В Германия са родени композитори като Бетховен, Бах, Брамс, Шуман и Вагнер; поети като Гьоте, Шилер и Хайне; философи като Кант, Хегел, Маркс, Ницше; теолози като Лутер и Бонхофер; писатели като Хесе и Грас; учени като Айнщайн, Борн, Планк, Хайзенберг, Херц и Бунзен; инженери и изобретатели, сред които Ото, Даймлер, Бенц, Дизел и Линде. Също много художници, например ренесансовият Албрехт Дюрер, сюрреалистът Макс Ернст, експресионистът Франц Марк, концептуалистът Йозеф Бойс и неоимпресионистът Георг Баселиц.
В миналото немският език е бил сред най-говорените езици в Европа и все още е един от най-изучаваните след английски и френски. Много исторически личности, въпреки че не са немци, имат значително влияние върху немската култура. Такива са Волфганг Амадеус Моцарт, Франц Кафка и Коперник.
След 1970 г. немската култура отново се развива с бързи темпове, основно музиката и изобразителното изкуство, и център на това развитие е столицата Берлин. Германия също така е известна с многото си опери.
Други
- Комуникации в Германия
- Транспорт в Германия
- Армия на Германия
- Външна политика на Германия
Външни препратки
- [http://www.backinjob.de Stellenangebote] Работа в Германии
- [http://www.posoka.com/destinacii/?ac=destview&did=12 Туристическа информация за Германия], на български.
- [http://www.facts-about-germany.de Факти за Германия] — Официален сайт, публикуван от немското федерално външно бюро
- [http://www.deutschland.de/en Deutschland.de] — Официален немски портал
- [http://www.statistikportal.de/ Statistikportal.de] — Официални статистически данни
- [http://www.bundesregierung.de/en Бундесрегирунг Дойчланд] — Официален сайт на немското федерално правителство
- [http://eng.bundespraesident.de/ Бундеспрезидент] — Официален сайт на немския президент
- [http://www.bundestag.de/htdocs_e/ Бундестаг] — Официален сайт на немския парламент
- [http://www.handbuch-deutschland.de/ Наръчник за Германия] — Как Германия работи, публикувано от немското федерално правителство
- [http://www.stadtpanoramen.de Stadtpanoramen.de] — Панорами на множество немски градове
- [http://www.deutschland-panorama.de Панорами на множество немски забележителности]
- [http://www.sunsearch.de Ръководство за пътуване в Германия] — Туристическа информация
- Аксел Болт, [http://math-www.uni-paderborn.de/~axel/us-d.html Субективно сравнение между Германия и САЩ]
- [http://www.eutropia.com/fotos/fotos-2.html Снимки на Германия]
Категория:Германия
als:Deutschland
fiu-vro:S'aksamaa
ja:ドイツ
ko:독일
ms:Jerman
roa-rup:Ghirmânii
simple:Germany
th:สหพันธ์สาธารณรัฐเยอรมนี
zh-min-nan:Tek-kok
Западна ЕвропаЗападна Европа е понятие, което се е използвало преди промените (1989 година) за страните на запад от Източния блок или с други думи на запад от страните под влиянието на Съветския съюз под което е била и България. Много от тези страни са били част и от Европейския съюз още тогава или в последствие са станали част от него. След промените понятието се използа до голяма степен по същия начин, но много от страните, които са станали част от Европейския съюз след промените са част от Централна Европа. Терминът Западна Европа е както географско така и културно понятие.
Категория:Региони в Европа
ja:西ヨーロッパ
ko:서유럽
Северно мореСеверно море е част от Атлантическия океан, разположена между бреговете на Норвегия и Дания на изток, Британските острови на запад и крайбрежието на Германия, Холандия, Белгия и Франция на юг. Скагерак, залив на Северно море, е свързан с Балтийско море чрез проливите Категат, Оресунд, Сторебелт и Лилебелт. На юг Северно море се свързва с основната част на Атлантическия океан чрез Ла Манша, а на север чрез Норвежко море.
Главните реки, вливащи се в Северно море са Елба, Везер, Емс, Рейн и Маас, Схелде, Темза и Хъмбър.
На дъното на Северно море има значителни залежи от петрол и природен газ.
Категория:Морета
Външни прпратки
ja:北海
Балтийско мореБалтийско море се намира в Североизточна Европа. То граничи със Скандинавския полуостров, Източна и Централна Европа и датските острови. Свързано е с Категат и Северно море чрез протока Оресунд, Сторебелт и Лилебелт, както и с Бяло море и Северно море посредством съответно Беломорско-Балтийския канал и Киелския канал.
Балтийско море
- [http://www.travelphoto.pl/Polska/TP00251/TP00251.htm Балтийско море I]
- [http://www.zrot.pl Балтийско море II]
- [http://www.zart.com.pl Балтийско море III]
Категория:Морета
ja:バルト海
ko:발트 해
simple:Baltic Sea
th:ทะเลบอลติก
Чехия: За историческата област в днешна Западна Чехия вижте Бохемия.
----
Чешка република ("Чешката република", ЧР; на чешки Česká republika, ČR), съкратено Чехия (на чешки Česko), е вътрешноконтинентална страна в Централна Европа. Тя граничи с Полша на север, Германия на север и запад, Австрия на юг и Словакия на изток. Включва историческите области Бохемия (на чешки Čechy), Моравия (на чешки Morava) и Чешка Силезия (на чешки české Slezsko).
История
Основна статия: История на Чехия
През 5–6 век на територията на Чехия преобладават славянските племена. В началото на 10 век се образува Чешката държава, която от втората половина на 12 век става кралство в състава на Свещената Римска империя. Важни елементи от историята на Чехия са национално-освободителното и антикатолическото движения — Хуситкото движение (виж Ян Хус) в първата половина на 15 век. През 1526 г. Чехия е включена в империята на Хабсбургите като автономна област. В края на 18 век се заражда чешкото национално движение („будители“), което през 30-те–40-те години на 19 век придобива политически характер. През 1867 г. Чехия влиза в австрийската част на Австро-Унгария. С разпадането на Австро-Унгария през 1918 г. Чехия влиза в състава на Чехословакия. В началото на 1938 г. Чехия отстъпва на Германия т. нар. Судетска област, а през 1939 Германия окупира цяла Чехия (протекторат Бохемия и Моравия). На 9 май 1945 г Съветската армия освобождава Прага. Чехия и Словакия се обединяват в Чехословакия. След промените от 1989 г. през 1993 г. Чехословакия се разпада и от тогава Чехия е суверенна държава.
През 1999 г. Чехия е приета в състава на НАТО, а от 1 май 2004 г. е пълноправен член на Европейския съюз.
Държавно устройство
Основна статия: Държавно устройство на Чехия
Чешката република е парламентарна република. Парламентът е разделен на Палата на депутатите (200 души) и Сенат (81 души). Депутатите се избират за 4 години, а сенаторите за 6, при което на всеки 2 години 1/3 от тях се преизбират. Право на избор имат гражданите на Чешката република, които са навършили 18 години, а да бъдат избирани имат право чехите над 21 (за парламента) и над 40 години (за сената). В градовете и селата освен това се провеждат избори за местно самоуправление (местка рада). Главно длъжностно лице в Чехия е президентът. Той бива избиран от парламента за срок от 5 години. Президентът утвърждава съставът на правителството, предложен от Палатата на депутатите.
Административно деление
Основна статия: Административно деление на Чехия
Административно Чехия се състои от 13 края и един столичен окръг.
#Пражки столичен окръг
#Средночешки край
#Южночешки край
#Пилзенски край
#Карловарски край
#Устецки край
#Либерецки край
#Краловеградецки край
#Пардубицки край
#Оломоуцки край
#Моравскосилезийски край
#Южноморавски край
#Злински край
#Височина
Природа
Основна статия: Природа на Чехия
Площта на Чешката Република е 78 864км2. Намира се в благоприятен умереноконтинентален климат (януари:-1 - -4оС;юли 18- 21оС;валежи 500-700 mm годишно, в планинските части около 1400-1500 mm годишно)...
Стопанство
Основна статия: Стопанство на Чехия
Население
Основна статия: Население на Чехия
Естественият прираст на населението е -0,08% (2003). Приблизителната продължителност на живота малко превишава 75 години (данни от 2003). В градовете живеят приблизително 71% от населението.
По-голямата част от населението на Чехия са чехи (90,4%)и моравани (3,7%). Чешкият език принадлежи на западо-славянската линния на индоевропейската езикова група. Останалите етнически групи са поляцитер германците, цигани и други. След разпада на Чехословакия през 1993 година в Чехия остават да живеят приблизително 2% словаци.
По-голямата част от населението (59%) не са вярващи. Най-посещавана е римокатолическата църква (27%).
Култура
Основна статия: Култура на Чехия
Други
- Комуникации в Чехия
- Транспорт в Чехия
- Армия на Чехия
- Външна политика на Чехия
Външни препратки
- [http://www.vlada.cz/ Официален сайт на правителството на Чехия]
- [http://www.hrad.cz/cz/ Официален сайт на президента на Чехия]
!
ja:チェコ
ko:체코
simple:Czech Republic
zh-min-nan:Česko
Австрия
Република Австрия е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа. Австрия граничи с Лихтенщайн и Швейцария на запад, Италия и Словения на юг, Унгария и Словакия на изток и Германия и Чехия на север.
История
Основна статия: История на Австрия
Държавно устройство
Основна статия: Държавно устройство на Австрия
Административно деление
Основна статия: Административно деление на Австрия
Република Австрия е федерална държава, административно разделена на 8 провинции (Bundesländer) и приравненената, в административно отношение, столица - Виена.
Провинциите се състоят от окръзи (Bezirke)и градски общини (Städte).
Природа
Основна статия: Природа на Австрия
Стопанство
Основна статия: Стопанство на Австрия
Население
Основна статия: Население на Австрия
Култура
Основна статия: Култура на Австрия
Други
- Комуникации в Австрия
- Транспорт в Австрия
- Армия на Австрия
- Външна политика на Австрия
Външни препратки
[http://www.posoka.com/destinacii/?ac=destview&did=1 Туристическа информация за Австрия],на български.
Категория:Австрия
als:Österreich
fiu-vro:Austria
ja:オーストリア
ko:오스트리아
ms:Austria
simple:Austria
th:ประเทศออสเตรีย
zh-min-nan:Tang-kok
Швейцария
Швейцария е вътрешноконтинентална конфедерация в Централна Европа. Тя граничи с Германия на север, Франция на запад, Италия на юг, Австрия и Лихтенщайн на изток. Швейцария е държава, която от много отдавна държи на своя неутралитет. В нея са разположени много международни организации.
История
Основна статия: История на Швейцария
Държавно устройство
Основна статия: Държавно устройство на Швейцария
Административно деление
Основна статия: Административно деление на Швейцария
Природа
Основна статия: Природа на Швейцария
Природа на Швейцария
Стопанство
Основна статия: Стопанство на Швейцария
Население
Основна статия: Население на Швейцария
Населението на Швейцария е около 7 489 370 души (Юли 2005), а средната му гъстота - около 176 д./km2.
В страната има 4 официални езика – немски, говорен от 64% от населението в северните и централни части, френски, говорен от 19% от жителите на запад, италиански, говорен от 8% от населението на юг и реторомански, говорен от малък брой хора (<1% от жителите) в югоизточния кантон Граубюнден.
Най-разпространената религия в Швейцария е католицизма, чиито последователи са 47,6% от населението, 44,3% са протестантите. Има и имигранти, изповядващи исляма (около 4%), също и православни (2%). Останалата част от населението принадлежи на различни малцинствени религиозни групи или не принадлежат към никоя религия.
Култура
Основна статия: Култура на Швейцария
Други
- Комуникации в Швейцария
- Транспорт в Швейцария
- Армия на Швейцария
- Външна политика на Швейцария
Външни препратки
- [http://www.parlament.ch/ Официален сайт на парламента на Швейцария]
Категория:Швейцария
als:Schweiz
ja:スイス
ko:스위스
ms:Switzerland
simple:Switzerland
th:ประเทศสวิตเซอร์แลนด์
zh-min-nan:Sūi-se
Франция: За битката за Франция по време на Втората световна война вижте Франция (битка).
----
Франция (на френски France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Тя е демократична унитарна полупрезидентска република. Нейната икономика е пета в света по обем на брутния вътрешен продукт.
Франция е сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от евро зоната, както и от шенгенското пространство. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и асоцииран член на НАТО. Разполага с ядрено оръжие.
История
Подробна статия: История на Франция
Франция заема голяма част от древната римска провинция Галия.
Основната част от територията на днешна Франция е обединена при Хлодвиг
през 486 (обединение под франкска доминация на алеманите,
бургундите и вестготите на север от Пиренеите).
В последствие владението е многократно разделяно между наследниците на династията на Меровингите.
Франкската империя е разделена между внуците на Карл Велики на три части, като западната по-късно започва да бъде наричана Франция.
Наследниците на Карл Велики (наречени Каролинги)
управляват Западнофранкското кралство до 987, когато Юг Капет е коронован за крал. Неговите
наследници, Капетингите, управляват до Френска революция от 1848|Революцията от 1848 с прекъсване в периода на Френската революция и управлението на Наполеон (1789–1815).
Въпреки, че е измежду победителите от Първата и
Втората световна война, Франция понася тежки
материални и човешки загуби.
От 1958 политическият режим е президентска република
(петата република), която е по-стабилна от
предишната парламентарна демокрация.
Помирението и сътрудничеството с Германия в периода след Втората световна война поставят основата на европейската интеграция, довела до създаването на Европейския съюз.
Политика
Подробна статия: Политика на Франция
Франция е президентска република. Президентът се избира с
пряко гласуване от избирателите за срок от 5 години.
Министър-председателят се избира от президента на републиката
след парламентарни избори и обикновено е от най-добре представената партия в парламента.
Депутатите от Народното събрание се избират на всеки 5 години, а сенаторите от Сената имат 6 годишен мандат от 2004 година.
Административно деление
Подробна статия: Административно деление на Франция
Франция е разделена на 26 региона, които от своя страна са подразделени на 100 департамента. Департаментите са номерирани според подредбата им по азбучен ред. Тези номера се използват също в пощенските кодове и номерацията на превозните средства. 21 от регионите се намират в метрополията, 1 обхваща о. Корсика, а останалите 4 са задморски територии. Регионите не притежават юридическа автономия, но имат някои административни права - могат да налагат собствени данъци и да водят собствен бюджет.
Департаментите се подразделят на 342 окръга, които не са част от избирателната система на страната, а имат само административно значение. От своя страна окръзите се състоят от 4 035 кантона. Кантоните са раздление на 36 682 общини.
Регионите, департаментите и общините представляват териториални единици, а окръзите и кантоните административни единици.
Освен изброените по-горе административно-териториални единици Франция упражнява контрол и над няколко малки и непостоянно населени острови в Индийския и Тихия океан - Клипертон, Европа , Глориосо , Хуан де Нова, Басас да Индия и Тромелин.
География
Подробна статия: География на Франция
- Списък на градовете във Франция, по азбучен ред
- Класация на градовете във Франция според населението.
- Списък на реките във Франция
Икономика
Подробна статия: Икономика на Франция
Демография
Подробна статия: Демография на Франция
Култура
Подробна статия: Култура на Франция
- Регионални езици
Празници
Други
- Емблеми на Франция
- Комуникации във Франция
- Туризъм във Франция
- Транспорт във Франция
- Армия на Франция
- Външна политика на Франция
- Правна система
- Списък на французи
Външни препратки
- [http://www.service-public.fr/ Портал на френската администрация]
- [http://www.elysee.fr/ Официална страница на френския президент]
- [http://www.premier-ministre.gouv.fr/ Официална страница на министър-председателя]
- [http://www.assemblee-nat.fr/ Народното събрание]
- [http://www.senat.fr/ Страница на Сената]
----
!
als:Frankreich
fiu-vro:Prantsusmaa
ja:フランス
ko:프랑스
ms:Perancis
simple:France
th:ประเทศฝรั่งเศส
zh-min-nan:Hoat-kok
Белгия
Белгия (на нидерландски België, на френски Belgique, на немски Belgien) е държава в Западна Европа. Тя граничи с Нидерландия, Германия, Люксембург и Франция, а на северозапад — със Северно море. Белгия има население от повече от десет милиона души и територия от едва тридесет хиляди квадратни километра, което я прави Страни по гъстота на населението|17-тата най-гъсто населена страна в света.
Белгия се намира на културната граница между Германска и Романска Европа. В резултат на това страната е лингвистично и културно разделена. В нея се говорят два основни езика — нидерландски (често наричан и фламандски) във Фландрия на север и френски във Валония на юг. В източните райони има официално признато малцинство, говорещо немски език, а столицата Брюксел-Столичен регион официално е двуезична. Това езиково разнообразие, което често води до политически конфликти, е оставило своя отпечатък в сложните институции и политическа история на Белгия.
История
Основна статия: История на Белгия
Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. Вследствие на това в Белгия са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия.
Първите известни обитатели на Белгия са белгите. Това са келтски племена, обитавали Северна Галия и подчинени от Юлий Цезар през 54 пр.н.е. След разпадането на Римската империя през 5 век, германски племена завладяват римската провинция Галия. Един от тези народи, франките, в крайна сметка установява ново кралство под управлението на династията на Меровингите. Най-известният от тези крале е Хлодвиг І (Кловис І). Той приема християнството и управлява от Северна Франция, но империята му включва и днешна Белгия. Християнски учени, предимно монаси от Ирландия, проповядват християнството и се заемат с приобщаването на езическите нашественици. Два века по-късно Меровингите са постепенно изместени от династията на Каролингите. След като Карл Мартел спира нашествията на маврите от Испания (732, Поатие), техният известен крал Карл Велики поставя голяма част от Европа под своя власт и е коронован за „император на Свещената Римска империя“ от самия папа Лъв III (800 г.).
Европейският феодализъм става основата на военна, политическа и икономическа стабилност. Християнството процъфтява и възникват нови религиозни общини, манастири и църкви.
По-късно регионът е свързан с Нидерландия под бургундско, а след това испанско управление, докато протестантските провинции получават независимост (виж Нидерландия). Следва период на австрийско управление и няколко години под френска власт при Наполеон. След отстраняването на Наполеон през 1815 г. Белгия отново е обединена със Северните провинции в Обединено кралство Нидерландия до Белгийската революция от 1830 г., която установява независима белгийска държава. Белгийската революция е предизвикана от френско-говорящото малцинство, което контролира индустрията и финансите, и което не иска да бъде контролирано от нидерландо-говоряща администрация. Фактът, че Белгия е предимно католическа, а в Нидерландия преобладава протестантството, също не е без значение.
Белгийският крал Леополд I е избран с британска помощ. Неутралитетът на страната е гарантиран срещу бъдеща чужда агресия. Този неутралитет е нарушен през 1914, когато Германия напада Белгия като част от плана Шлифен. Решението на Обединеното кралство да спази договорните си задължения, както и Сърдечното съглашение с Франция, ги принуждават да се включат в Първата световна война. След период на съюз с Франция след войната, Белгия се опитва да се върне към неутралитета през 1930-те, но отново е нападната от Германия през 1940 г. След Втората световна война политиката на неутралитет е изоставена и Белгия се присъединява към НАТО. Тя е също и сред основателите на Европейската икономическа общност.
През своята история Белгия е притежавала една външна колония, Конго, която е дадена на крал Леополд II на Берлинската конференция през 1885. Той превръща страната в своя частна собственост и я нарича „Свободна държава Конго“. Сведенията за груба експлоатация и широко разпространени нарушения на човешките права на местното население, особено в добива на каучук, предизвикват международни протести в началото на 1900-те. В крайна сметка през 1908 белгийският парламент принуждава краля да отстъпи Свободната държава Конго на белгийската държава като колония. Оттогава тя става Белгийско Конго до независимостта си през 1960.
Международните проблеми на Белгия се усложняват още повече след Първата световна война, когато получава от Обществото на народите мандат за управление на бившите германски колонии Руанда и Бурунди. Белгийската политика в администрацията и обществено-културното развитие на тези страни е силно критикувана, като мнозина считат, че белгийските решения значително са допринесли за проблемите в Руанда през 1990-те, когато геноцид отнема живота на около един милион души.
През 20 век историята на Белгия е все по-силно повлияна от нарастващата автономия на двете основни общности, нидерландо- и френско-говорящите. Това се вижда и от факта, че от около 1970 г. вече не съществуват общонационални белгийски политически партии, а само партии на фламандско- или френско-говорящите. Редовните опити за създаване на национални белгийски партии приключват с не повече от 1% от гласовете. Политическият пейзаж представлява почти огледална политическа система, отразяваща двете водещи езикови общности.
Държавно устройство
Основна статия: Държавно устройство на Белгия
Белгия е федерална държава и конституционна монархия. Крал на белгийците от 1993 е Албер II.
Федерализмът в белгийската му форма е твърде специфичен, като дори има някои конфедерални характеристики, като необходимост от двойно мнозинство за конституционни промени. От друга страна той има и унитарни черти, все още 80% от публичните разходи се управляват от федералното правителство, а осигурителната система, с малки изключения, остава организирана на национално ниво.
В хода на федерализацията държавните институции са силно усложнени. Освен федералното правителство е въведено разделение по език на общности (Френска общност, Фламандска общност и Германска общност) и отделно разделение по региони (Валонски регион, Фламандски регион и Брюксел-Столичен регион. Фламандската общност и Фламандския регион са свързани и имат общо правителство.
Отговорността за различните сфери на управлението е разпределена между различните нива:
- Федерално правителство: външни работи, външна търговия, отбрана, икономическа политика, обществено осигуряване (вкл. пенсии, здравеопазване, социални помощи), транспорт, ограничени компетенции в образованието, културата и научните изследвания, както и контрол върху данъчното облагане в регионите и, още по-важно, 80% от данъчните приходи.
- Правителства на общностите: език, култура и образование (вкл. училища, библиотеки, театри и т.н.)
- Регионални правителства: въпроси свързани с териториалното устройство и собствеността (регионална икономическа политика, градоустройство, транспорт и т.н.)
Федералната изпълнителна власт се упражнява от министър-председател и правителство. След изборите от 2003 правителството е коалиция на четири партии, оглавявана от Ги Верхофстад.
Административно деление
Основна статия: Административно деление на Белгия
Белгия е разделена на три региона: Брюксел (предимно нидерландско- и френско-говорящи, с население от 960 000 души), Фландрия (предимно нидерландско-говорящи, с население от 6 000 000 души) и Валония (предимно френско-говорящи, с население от 3 300 000 души). Последните два региона са разделени на по 5 провинции.
Валония] е съставена от
петте северни нидерландско-говорящи провинции на Фландрия,
петте южни френско-говорящи провинции на Валония и Столичния регион на Брюксел.
В скоби са местните наименования на всяка провинция, съответно на френски или нидерландски:
# Фландрия (нидерландско-говорящи; Vlaanderen на нидерландски, Flandre или Flandres на френски):
#
- Антверпен (Antwerpen)
#
- Лимбург (Limburg)
#
- Източна Фландрия (Oost-Vlaanderen)
#
- Западна Фландрия (West-Vlaanderen)
#
- Фламандски Брабант (Vlaams-Brabant)
# Валония (френско-говорящи; Wallonie на френски, Wallonië на нидерландски):
#
- Валонски Брабант (Brabant Wallon)
#
- Намюр (Namur)
#
- Лиеж (Liège)
#
- Ено (Hainaut)
#
- Люксембург (Luxembourg)
# Брюксел-Столичен регион (Région de Bruxelles-Capitale на френски, Brussels Hoofdstedelijk Gewest на нидерландски, Die Region Brüssel-Hauptstadt in на немски).
Всяка провинция, както и Брюксел-Столичен регион, се подразделя на по-малки общини.
Основните градове и тяхното население са: Брюксел (959 318 ж.), Антверпен (445 570 ж.), Гент (224 685 ж.), Шарлероа (200 233 ж.), и Лиеж (184 550 ж.).
Природа
Основна статия: Природа на Белгия
Природа на Белгия, Гент, Шарлероа, Лиеж и Намюр са шестте най-големи града в Белгия с население над 100 000 души.]]
Територията на Белгия е 30 510 км². Тя включва три физико-географски района: крайбрежната низина на северозапад, централната равнина и Ардените, ниска планина, разположена в югоизточната част на страната.
Крайбрежната низина се състои главно от пясъчни дюни и полдери. Полдерите са райони близки до морското ниво или по-ниски от него. Част от тях са отвоювани от морето и са защитени с диги, а останлите, във вътрешността, са полета, отводнени с канали.
Централната равнина е постепенно повишаващ се към планините район с множество плодородни долини, напояван от гъста мрежа канали. Срещат се и по-стръмни терени, включително пещери и малки проходи.
Ардените са значително по-неравни от първите два района. Те представляват гориста планина, много скалиста и не много подходяща за земеделие, която продължава и в Северна Франция. Там е концентрирана по-голямата част от дивата природа в Белгия. В Ардените се намира и най-високата точка в страната, Синял дьо Ботранж на 694 м надморска височина.
Двете главни реки в Белгия са Схелде (на френски Еско) и Мьоза (на нидерландски Маас). На тези две реки са разположени много от главните градове в Белгия — Турне, Гент (на френски Ганд), Антверпен (на френски Анверс), Лиеж и Намюр (на нидерландски Намен).
Климатът е прохладен, умерен и дъждовен. Средни летни температури: 25°C, средни зимни температури: 7,2°C. Годишни екстремуми (рядко достигани): -12,2°C и +32,2°C.
Стопанство
Основна статия: Стопанство на Белгия
Гъсто населената Белгия е разположена в сърцето на един от най-силно индустриализираните райони в света. Навлязла в Индустриалната революция в началото на 1800-те, сред първите страни в континентална Европа, Белгия развива отлична транспортна инфраструктура от пристанища, | | |
