:: wikimiki.org ::

Григориански календар

Григориански календар

Григорианският календар е календарът, който днес се ползва в Европа, бившите европейски колонии и в голяма част от останалия свят. Неговата структура се базира върху Юлианския календар на древен Рим. Това е слънчев календар, зависим от периода на завъртането на Земята около Слънцето, който е 365,2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка по 60 секунди. Средната година при Григорианският календар е 365,2425 дни; за да може броят на годишните дни да е цяло число, през определени периоди, най-често 4 години, се добавя един допълнителен ден, 29 февруари, а годината се нарича „високосна“. Григорианският календар се разделя на 12 месеца по този начин:
- януари, 31 дни;
- февруари, 28 или 29 дни;
- март, 31 дни;
- април, 30 дни;
- май, 31 дни;
- юни, 30 дни;
- юли, 31 дни;
- август, 31 дни;
- септември, 30 дни;
- октомври, 31 дни;
- ноември, 30 дни;
- декември, 31 дни. Всеки период от седем дни се казва седмица и дните се наричат така:
- понеделник;
- вторник;
- сряда;
- четвъртък;
- петък;
- събота;
- неделя. „Новата ера“, обикновено използвана с Григорианския календар, е християнската ера, тоест „след Исус Христос“ (след Рождество).

Григорианската промяна

Основната разлика между Григорианския календар и предшественика му, Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години. Както е отбелязано по-горе, средната тропическа година, тоест периодът на завъртане на Земята около Слънцето, отнема 365,2422 дни. Добавяйки един ден на всеки четири години, Юлианският календар имал малко по-голяма средна дължина от 365,25 дни. Това е довело до разликата с 10 дни спрямо истинското време и като резултат датата на Великден, определяна според пролетното равноденствие, се отмествала назад към февруари. За да приведе календара в ред, през 1582 г. папа Григорий XIII решава да премахне високосните дни за годините, отговарящи на следните условия:
- годината е кратна на 100;
- годината не е кратна на 400. Така годините 1600 и 2000 са високосни, а 1700, 1800, 1900, 2100 не са. Папата решава също така, че четвъртък, 4 октомври 1582 г. ще бъде непосредствено следван от петък, 15 октомври, за да се компенсира отместването, натрупано през вековете. Трябва да се отбележи, че Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа. Той е наложен от Григорий XIII в страните под негова власт. Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Други (Франция,... ), съвсем скоро след тях. Англия (протестантска!) приема Григорианския календар чак през 18 век. Трябва да се дочака Октомврийската Революция през 1917 г., за да се приеме в Русия. Така че „Октомврийската Революция“ всъщност е станала... в началото на ноември! Тези разлики в календарите създават трудности на историците, защото примерно даден английски документ, датиран от 10 януари 1603 г., е по-късен от френски документ от 15 януари същата година. Например Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес са починали на същата дата (23 април 1616), но не в същия ден! Освен това, във всяка страна, където календарът е наложен, имало протести, защото примерно трябвало да се плаща цял месечен наем, а се е работило само 21 дни. Важно е да се отбележи, че не е имало година Нула и вековете и хилядолетията започват с годината номер 1. Следователно, последният ден от старата ера е бил 31 декември от първата година преди новата ера, а 21-ви век и Третото хилядолетие започват на 1 януари 2001 г. Може още да се допълни, че и Григорианският календар е малко по-дълъг от реалното време на обикаляне на Слънцето, 365,2425 вместо 365,2422 дни, така че, ако периодът се запази през вековете, около 3000-та година ще трябва да се отнеме още един ден.

Вижте също

- Високосна година
- Знаете ли, че има и високосни секунди?
- Приемане на григорианския календар в различните страни
- Целогодишни календари Категория:Календари als:Gregorianischer Kalender ja:グレゴリオ暦 ko:그레고리력 ms:Kalendar Gregory simple:Gregorian calendar th:ปฏิทินเกรกอเรียน

Колония

В политиката и историята колония се нарича административна единица, контролирана от географски отдалечена държава.

Колонии в древни цивилизации (примери)

- Асирия първоначално е колония на Вавилон
- Картаген е финикийска колония
- Кирена е колония на гърците от Санторин (Тира)
- Наполи възниква като гръцка колония

Доскорошни колонии (примери)

- Индия е бивш доминион на Британската империя до 1947 г.
- Родезия формално беше колония на Британската империя до 1980 г.
- Корея е бивша колония на Япония
- Филипините бяха колония на САЩ до 1946 г. Категория: История Категория: Колониализъм ja:植民地 zh-min-nan:Si̍t-bîn-tē

Слънце

Слънцето е звезда в центъра на нашата Слънчева система. Планетата Земя е разположена в орбита около Слънцето, както и множество други планети, астероиди, комети и космически прах. Главната звезда в една планетарна система бива наричана "слънцето" на системата (или "слънца" на системата в случай на повече от една звезда).

Физически характеристики

Слънцето е звезда от главната последователност със спектрален клас G2. Слънцето е по-масивна и по-гореща от повечето звезди но е далеч по-малка от сините гиганти. То се е формирало преди 4,6 милиарда години (според ядрената космохронология); за типична G2 звезда се очаква да съществува в продължение на около 10 милиарда години. Слънцето обикаля около центъра на Млечния път на разстояние от около 25 000 до 28 800 светлинни години, извършвайки една обиколка за около 226 милиона години. Орбиталната скорост на Слънцето е 217 km/s (1/1400 от скоростта на светлината или 1 АЕ за 8 дни). Слънцето има форма на практически идеална сфера със сплеснатост на полюсите от 9 милионни (главно поради въздействието на Юпитер) — полярният диаметър на Слънцето е по-малък от екваториалния му диаметър с не повече от 10 km. Причина за това е високата продължителност на едно пълно завъртане на Слънцето около остта му — около 27 дни (за сравнение Юпитер се завърта напълно около оста за малко повече от 9 часа). Слънцето няма ясно изразена повърхност, както например имат земеподобните планети. Плътността на изграждащите го газове намалява експоненциално с отдалечаване от центъра му. Слънчевият радиус се определя като разстоянието от геометричния център на звездата до повърхността на фотосферата. В самия център на Слънцето плътността достига 150 g/cm³, като това позволява протичането на термоядрени реакции, превръщащи водород в хелий. Около 8,9×10³⁷ протона (водородни ядра) се превръщат в хелий всяка секунда, отделяйки енергия равна на прервъщането на 4,26 милиона тона маса в чиста енергия по закона на Айнщайн

E=m c^2

. Слънцето отделя енергия равна на 383 йотавата (9,15×10¹⁰ мегатона тротилен експлозив, 4,5 трилиона бомби над Хирошима или 1,6 милиарда Цар бомби в секунда). Тази енергия напуска Слънцето под форма на електромагнитно излъчване, неутринота и в по-малка степен кинетична и топлинна енергия на плазмата съставяща слънчевия вятър както и магнитна енергия на Слънчевото магнитно поле. Елементите, изграждащи Слънцето, се намират под формата на плазма, поради изключително високите температури, при които се намират. Слънцето се върти по-бързо на екватора (за около 25 дни), отколкото на полюсите (28 дни), и това е възмножно, понеже то няма твърда повърхност. Дифиренциалното въртене в различните ширини в течение на времето "заплита" магнитните линии на слънчевото магнитно поле и причинява излизането на магнитни контури над повърхността му, съпроводено с формирането на петна и драматични изригвания на плазма. Изригванията балансират заплетеното магнитно поле и водят до пренареждането на магнитните линии. В короната плътността достига 10¹¹ елементарни частици на кубичен метър, а за фотосферата — 10²³/m³ кубичен метър] За известно време се е смятало, че броят на регистрираните неутрино, отделени при ядрените реакции в ядрото на Слънцето, са само една трета от теоретично предсказания брой — резултат известен като проблем със слънчевите неутрино. Впоследствие са построени няколко обсерватории за регистрация на неутрино, включително тази в Сюдбъри, с цел точно измерване на броя на неутрино. Скорошни наблюдения показват, че неутрино, отделени от Слънцето, имат маса в покой и е възможно по пътя към Земята да се преобразуват в различни видове по-трудни за регистриране неутрино. По този начин проблемът за „липсващите“ неутрино е решен. Концентрацията на елементите на повърхността на Слънцето е определена посредством спектрографски изследвания, но за вътрешността на звездата се знае много по-малко.

Изследване на Слънцето

Мисията СОХО (съкратено от английски "Слънчева хелиосферна обсерватория") е изстреляна съвместно от ЕКА и НАСА на 2 декември 1995 г. Мисията Генезис на НАСА изстреляна през 2001 г. има за цел събиране на частици от слънчевия вятър в околоземна орбита и доставянето им обратно на Земята. За съжаление обаче, при връщанетo през септември 2004 г. парашутът на апарата не проработи и той се разби в пустинята Мохаве в Невада, САЩ. Учените обаче са оптимистични, че ще могат да анализират поне част от частиците събрани от апарата.

Наблюдаване на Слънцето

При наблюдение на Слънцето са видни следните явления:
- слънчеви петна
- факули
- гранула
- слънчеви изригвания Помогнете с превод на термините Внимание: НИКОГА не гледайте Слънцето директно. Неговата светлина уврежда ретината и може да причини частична или пълна загуба на зрението.

Съдбата на Слънцето

Слънцето не е достатъчно масивно, за да избухне като свръхнова. Вместо това след още 4 до 5 милиарда години то ще се превърне в червен гигант, изчерпвайки водорода в ядрото си. Тогава то ще започне да преобразува хелий във въглерод и температурата на ядрото му ще нарастне до 3×10⁸ K. Високата температура ще предизвика "раздуване" на външните конвекционални слоеве на Слънцето, които вероятно ще достигнат чак до орбитата на Земята. Скорошни изследвания обаче показват, че вследствие на интензивната загуба на маса на Слънцето при раздуването Земята ще се премести на по-висока орбита. Плътността на външните слоеве на Слъцето като червен гигант ще е по-малка от сегашната плътност на земната атмосфера, но със значително по-висока температура (около 2000-3000 K). Изчерпвайки хелия в ядрото си, Слънцето ще претърпи термични пулсации — свивания и раздувания с нарастваща амплитуда, при всеки следващ цикъл, губейки част от външните си слоеве, докато накрая се превърне в бяло джудже. За разлика от по-масивните звезди като Сириус и Бетелгейзе, Слънцето не може да преобразува значителни количества въглерод в по-тежки елементи и поради тази причина бялото джудже ще бъде съставено предимно от въглерод.

Виж още

- Слънчево излъчване
- Слънчев радиус
- Слънчева енергия
- Слънчев вятър
- Слънчево сияние
- Фотосфера
- Хромосфера
- Слънчева корона
- Слънчево затъмение
- Слънчева астрономия
- Слънчеви божества

Външни препратки

- [http://sohowww.nascom.nasa.gov/data/realtime-images.html Снимки на апарата СОХО]
- [http://soi.stanford.edu/data/farside/index.html Хелиосеизмична холография на далечната страна на Слънцето на Станфордския университет]
- [http://sunearth.gsfc.nasa.gov/eclipse/eclipse.html Страница на НАСА за слънчеви затъмниения] ! als:Sonne ja:太陽 ko:태양 ms:Matahari simple:Sun th:ดวงอาทิตย์ zh-min-nan:Ji̍t-thâu

29 февруари

29 февруари е 60-ият ден в годината според григорианския календар, появявайки се на всеки четири години, с изключение на годините, които са кратни на 100, но не са кратни на 400. Това означава, че 2000-ната година беше високосна, както ще бъде и 2400-ната, но не и годините 1900, 2100, 2200 и 2300. До края на годината остават 306 дни. Хората, родени на този ден, обикновено празнуват рождения си ден на 28-ми февруари, когато годината не е високосна. Вижте също: 30 февруари.

Събития

- 1956 – Пакистан се обявява за ислямска държава
- 1984 – В Канада Пиер Трюдо подава оставка и Джон Търнър става министер — председател.

Родени

- 1692 г. – Джон Байръм, поет
- 1904 г. – Васил Стоилов, български художник
- 1920 г. – Мишел Морган, френска актриса

Починали

Празници

- 229 ja:2月29日 ko:2월 29일 simple:February 29 th:29 กุมภาพันธ์

Исус Христос

Исус Христос е религиозен реформатор, живял в Палестина през 1 век. Той проповядва сред еврейското население на страната и поставя основите на християнството. Името Исус е (гръцката форма на еврейското име Йешуа (Спасител); Христос е гръцки превод на Машия/Месия (Помазаник или Божи Избраник). Исус Христос се почита от болшинството на християните като Син Божи, Въплощение на Словото Божие и Второто лице на Светата Троица, но и като пророк, първосвещеник и цар. Науката, която се занимава с теологичните аспекти на Исус Христос, се нарича христология. В Корана е споменат като един от старите пророци и е наречен Иса Месих. Според четирите канонични Евангелия (според Матей, Марк, Лука и Йоан) Исус Христос е кръстен на 30 г. в реката Йордан от Йоан Кръстител. След това започва да проповядва на юдеите и събира около себе си 12 ученици (апостоли). Разпънат е на кръст на хълма Голгота в Йерусалим от римляните, след като римският прокуратор Пилат Понтийски потвърждава смъртната присъда на Синедриона под председателството на първосвещеника Кайфа. Исус Христос не е обикновена личност. Според каноничните евангелия той е вършел чудеса, изцелявал е болни и се е смятал за Бог. По някакъв начин е променил хода на историческото развитие на целия свят. Според евангелията Той възкръсва от смъртта и това свидетелства за неговата божественост. Личността на Христос изисква от човека лично решение за това кой е всъщност той – велик учител, политически реформатор, религиозен реформатор, обикновен пророк или Бог. Правени са многократни опити за изолиране на чудесата от Новия завет и канонините евангелия, но всички те са неуспешни и не водят до повече знания за историческия Исус. Историческите източници свидетелстват категорично за неговото съществувание. Доказателствата са недвусмислени – от римски и юдейски нехристиянски източници. Исус Христос не е митологична, а историческа личност. Но основният въпрос остава – как да тълкуваме неговия живот и дело. Кой всъщност е той? Най-добри сведения за живота му получаваме от Новозавтните документи и от всички други исторически източници, написани близко по време до случилите се събития. Старият завет многократно свидетелства със своите пророчества за идването на Исус Христос, които той изпълнява с поразяваща точност.

Мисията на Исус Христос според Новия Завет

# Да умре за греховете на цялото човечество. # Да понесе вината и наказанието за тези грехове. # Да стане Спасител и Господ на онези, които приемат тази жертва. # Да проповядва за Божието царство, тълкувайки по свеж начин старозаветния закон, даден чрез Моисей. # Да основе своята Църква.

Най-важните събития в живота на Исус Христос според четирите канонични евангелия

# Раждането от Дева във Витлеем # Животът му до започване на неговото служение # Кръщението му в р. Йордан от Йоан Кръстител # Преображението му # Страстната седмица # Разпятието # Възкресението # Възнесението

Най-важните титли или имена на Исус Христос в Библията

# Божият Син # Човешкият син # Аз съм # Пророкът # Хлябът на живота # Пътят, истината и животът # Алфа и Омега # Словото # Царят на царете # Светлата утринна звезда # Потомъкът Давидов # Лъвът от Юда # Съвършенния първосвещенник # Единородния от Отца # Образ на невидимя Бог # Възкресението и живота # Божият Агнец # Спасителят Категория:Християнство Категория:Религиозни водачи Категория:Евреи ko:예수 그리스도 ms:Yesus Kristus ja:イエス・キリスト simple:Jesus th:เยซู คริสต์ zh-cn:耶穌基督 zh-tw:耶穌基督

Великден

Великден е християнски и български народен празник, свързан с представата за Христовото Възкресение. Празникът е с неопределена дата, от източното православие се чества в неделята след първото пролетно пълнолуние (може да бъде от 4 април до 8 май). Подготовката за празника започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се три дни. Сутринта на първия празничен ден се отслужва тържествена църковна служба. Пали се свещ и се носи да догори в дома. На празничната трапеза задължително се отговява (така се слага край на започналия на Заговезни пост) с великденско яйце и обреден хляб. Всички се "чукат" с червени и шарени яйца — за здраве. Младоженците гостуват на кумовете и родителите на булката, като носят яйца и великденски кравай. В миналото неомъжените жени и мъже са връзвали люлки под дърветата и до къснавечер се люлеели и пеели песни с любовно-женитбени сюжети.

Възкресение

В християнската религия на Възкресение (Великден) се чества връщането на Исус Христос към живота на 3-тия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироноски, посетили гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.

Пасха

Страстна седмица

Така се наричат дните на Христовите страсти (страдания) от влизането на Исус Христос в Ерусалим за песах до смъртта му. В сряда е Тайната вечеря с Апостолите, през нощта срещу четвъртък са молитвата на Исус Христос в Гетсиманската градина, предателството на Юда и залавянето на Исус Христос, в четвъртък са произнасянето на смъртната присъда и потвърждаването и от Пилат Понтийски, в петък — разпъването на Исус Христос на кръста на Голгота. В българската народна традиция Страстната седмица са дните от понеделник до събота, всеки от които се нарича велик (пр: Велики четвъртък). Първите 3 дни са определени за почистване, като на рутинната дейност се придава задължителен очистващ и продуциращ характер — прави се за здраве. На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа за предпазване от градушки, боядисват се великденските яйца. На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви — против болести и смърт. На Велика събота жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Великденски символи

Великденски яйца

История

Не е известен предиод или случай при или по повод, на който за първи път са се боядисвали яйца. Има исторически и архиелогически данни, че яйца са се боядисвали и дарявали още по време на древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите свързани с яйцата са били олицитворение на началото на живота. Като християнски религиозен символ яйцето се използва след разпространението на християнството. В началото то е олицитворявало гробницата на христос и камъка, който е отместил. По-късно асоциацията се е променила заради наложелия се обичай яйцата да се боядисват в червено - кръвта на Христос.

Български традиции

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък, като броя им зависи от членовете на семейството и от броя на кокошките. Първото яйце се боядисва винаги в червено от най - възрастната жена в семейството, като с още топлото (току що боядисано яйце) се правел символичен кръст на челата на децата. След този ритуал боядисването поемали младите жени в къщата. До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се боядисвали червените яйца, със смрадлика - в оранжево, зелени – с коприва, жълти – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. Винаги когато се боядисвали яйцата се правела отделна кошничка и за кумувете. Яйце се дарявало и на всеки гост прекрачил прага на къщата. За допълнителна украса се използвали цели листа от магданоз, фигурки нарисувани с восък или се изписвали с цветни моливи. Според поверието този, на който яйцето остане здраво след чукането (борак) ще е най-здрав през годината.

Други

Още през 18 век започва производството на шоколадови яйца. През 60-те години на 20 век се продават и пластмасови яйца. Изключителени със своята красота и бласък са яйцата, предмет на изкуството, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали - Фаберже.

Великденски заек

Фаберже Този символ също предшества християнската религия. Заека се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания се асоциирал и е символизирал луната. Съществува легенда според, която великденският заек е бил голяма красива птица, принадлежащ на богиня. Един ден, тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

Обредни хлябове

Обредните хлябове са неотменима част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма, украсени с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди великден, в Гърция в петък и др. Един от тези хлябове се прави сладък - великденски козунак. За първи път козунак се прави през 17 век във Франция. В Италия правят козунак, който може да трае цели 6 месеца.

Великденска трапеза

На Великден се сервират зелени салати с репички и сварени яйца, супи от дреболии на птици, агнешко печено, сладка баница, великденски курабии и др. Категория:Празници Категория:Християнство ja:復活祭 zh-min-nan:Koh-oa̍h-cheh

NOW

Narodowa Organizacja Wojskowa (NOW) – konspiracyjna organizacja wojskowa Stronnictwa Narodowego okresu II wojny światowej

Zarys historyczny

W dniu 13 X 1939 r. w Warszawie podczas konspiracyjnego posiedzenia członków Komitetu Głównego i Zarządu Głównego SN doszło do utworzenia samodzielnej organizacji wojskowej podległej SN. Początkowo funkcjonowała ona pod nazwą Armia Narodowa, później Organizacja Wojskowa Stronnictwa Narodowego i Narodowe Oddziały Wojskowe, a od 1 VII 1941 r. jako NOW. Powodem utworzenia odrębnej organizacji wojskowej przez SN było dążenie do przeciwstawienia się wpływom politycznym obozu rządzącego. Odrzucając podporządkowanie Służbie Zwycięstwa Polski i później ZWZ-AK, Narodowa Organizacja Wojskowa uznawała zwierzchnictwo władz RP i Naczelnego Wodza na uchodźstwie. Na komendanta organizacji został wyznaczony gen. Marian Żegota-Januszajtis, ale wskutek jego nieobecności (przebywał we Lwowie, gdzie 27 X 1939 r. został aresztowany przez NKWD), funkcję tę powierzono wkrótce por. rez. Aleksandrowi Demidowicz-Demideckiemu ps. "Aleksander" – członkowi Komitetu Głównego SN. W XII 1939 r. opuścił on jednak kraj. W związku z tym na p.o. komendanta organizacji wyznaczono z kolei ppor. rez. Bolesława Kozubowskiego ps. "Gruby", "Trojanowski". W latach 1940-1941 miały miejsce na terenie Pomorza, Krakowskiego, Zagłębia Dąbrowskiego i Warszawskiego masowe aresztowania działaczy SN. W tym czasie Niemcy rozbili także działającą głównie na terenie Wielkopolski Narodową Organizację Bojową. W poł. 1941 r. SN przystąpiło do odbudowy swoich struktur. Nowy prezes Zarządu Głównego SN Stanisław Sacha w IX 1941 r. powołał na stanowisko Komendanta Głównego NOW ppłk. Józefa Rokickiego ps. "Karol". Na pocz. V 1942 r. prezes SN S. Sacha zgłosił Komendantowi Głównemu AK gen. Stefanowi Roweckiemu ps. "Grot" propozycję przeprowadzenia scalenia NOW z AK. Rezultatem kilkumiesięcznych rozmów było podpisanie 23 VIII 1942 r. protokołu umowy scaleniowej oraz wyznaczenie przez gen. S. Roweckiego początku pierwszej fazy scalenia na 4 XI 1942 r. W tym dniu został zaprzysiężony ppłk J. Rokicki. W dniu 19 XI tego roku zaprzysiężona została część komendantów okręgowych NOW. Sztab NOW o tej decyzji został poinformowany 4 III, wzbudziło to jednak sprzeciw większości oficerów. W rezultacie doszło do rozłamu, który poparła większa część sztabu i następujące Okręgi: radomski, kielecki, częstochowski, lubelski, podlaski i łódzki.W poł. IX 1942 r. z połączenia rozłamowców z NOW i Związku Jaszczurczego powstały Narodowe Siły Zbrojne. Natomiast pozostała część NOW podporządkowała się AK, co odbyło się w dwóch fazach: w XI 1942 r. i VIII 1943 r. W dniu 4 XI 1942 r. ppłk J. Rokicki złożył przysięgę AK. W 1942 r. NOW liczyła ok. 100 tys. członków. Najsilniejsze wpływy miała na Mazowszu, Lubelszczyźnie, w Wielkopolsce i Małopolsce. NOW miała także oddziały partyzanckie, wśród których można wymienić dowodzone przez Franciszka Przysiężniaka ps. "Ojciec Jan", Józefa Czuchrę ps. "Orski", "Mnich", "Bogumił", "Podhalanin", ppor. Leona Janio ps. "Łaski", "Bryza", czy Józefa Zadzierskiego ps. "Wołyniak". NOW prowadziła działalność wywiadowczą oraz rozpoznanie konfidentów i szczególnie niebezpiecznych funkcjonariuszy hitlerowskich, zdobywano broń, amunicję i środki finansowe, tworzono system łączności, głównie patroli terenowych, a także kolportaż podziemnej prasy. Przeprowadzano akcje sabotażowo-dywersyjne i w celach samoobrony. NOW organizowała również pomoc dla Żydów (współpracując w Warszawie w tym celu z Frontem Odrodzenia Polski i pracownikami Wydziału Opieki Społecznej i Zdrowia Zarządu Miejskiego). Po upadku Powstania Warszawskiego, w którym walczyło w ramach AK ok. 1,5 tys. żołnierzy NOW, organizacja ponownie usamodzielniła się i współtworzyła z NSZ Narodowe Zjednoczenie Wojskowe. Nadzór nad NOW sprawował Wydział Wojskowy Zarządu Głównego SN, podlegały mu sprawy polityczne, personalne i finansowe. Natomiast w pozostałych kwestiach , jak struktura organizacyjna, wywiad, szkolenie itp. posiadała wobec SN pełną autonomię.

Struktura organizacyjna

- Komendant Główny NOW
- Komenda Główna NOW:
- Wydział I Organizacyjny – August Michałowski ps. "Roman", Stefan Klimecki,
- Wydział II Wywiadowczy – ppłk Wacław Makatrewicz ps. "Wacław",
- Wydział III Operacyjno-Wyszkoleniowy – płk Ignacy Oziewicz ps. "Czesław" (jednocześnie z-ca Komendanta Głównego), mjr Stanisław Żochowski ps. "Bohdan",
- Wydział IV Zaopatrzenia – Kazimierz Kobylański ps. "Kazimierz", "Jerzy",
- Wydział V Łączności – mjr NN ps. "Stanisław",
- Centralny Wydział Propagandy – Stanisław Piasecki ps. "Staszek" (od pocz. 1940 r. do V 1941 r.), Jan Bajkowski (od V 1941 r.), ks. Jan Stępień ps. "Dr Jan" (kapelan NOW),
- Wydział Służby Sanitarnej – ppłk lek. A. Kosiński,
- Narodowa Organizacja Wojskowa Kobiet (od 1942 r.) – Anna Swoboda ps. "Wanda", od VIII 1943 r. Halina Jabłońska-Ter Oganian ps. "Barbara".

Struktura organizacyjna w terenie

Od poł. 1941 r. NOW dzielił się prawdopodobnie na 14 Okręgów:
- Warszawa-miasto,
- Warszawa-ziemska (województwo),
- Radom – mjr Mieczysław Michałowski ps. "Witold", Witold Olszewski ps. "Lis",
- Kielce – kpt. Bronisław Jankowski ps. "Bryła",
- Lublin – ppłk J. Rokicki, od poł. 1941 r. ppor. rez./kpt. Adam Mirecki ps. "Adaś",
- Rzeszów (COP) – Kazimierz Mirecki ps. "Kazimierz", "Żmuda", "Tadeusz",
- Białystok – mjr rez. Jan Kąkolewski ps. "Gracjan", "Dziadek", od IV 1943 r. mjr Marcin Wawrzyniak ps. "Łoś", od VIII 1943 r. por. Eugeniusz Trzeciak ps. Bronisław", od 25 X 1943 r. por. Mieczysław Grygorcewicz ps. "Bohdan",
- Kraków – ppor. rez. Franciszek Szwed ps. "Franek", od 1940/41 r. mjr/ppłk Władysław Owoc ps. "Gaweł", "Fructus", "Paweł", "Wujek",
- Częstochowa,
- Lwów – od VI 1943 r. ppor. rez./kpt. A. Mirecki,
- Podlasie,
- Łódź,
- Poznań – ppor. rez. Marian Kwiatkowski ps. "Konrad", "Babinicz", "Jaxa", "Zawisza",
- Pomorze–Kujawy. Okręgi dzieliły się na podokręgi, powiaty, obwody i placówki.

Organy prasowe

- Walka – główny organ prasowy SN, nakład dochodził do 20 tys.egzemplarzy,
- Wielka Polska,
- Rzeczpospolita Polska,
- Młoda Polska,
- Polak – miesięcznik rozpowszechniany na wsi,
- Żołnierz Wielkiej Polski – wojskowy dodatek do Walki, ukazywał się od pocz. XII 1943 r.,
- Sprawa Narodu,
- Myśl Narodowa.

Bibliografia

- Józef Rokicki, Blaski i cienie bohaterskiego pięciolecia, Niemcy Zachodnie 1949,
- Jerzy Terej, Rzeczywistość i polityka, Warszawa 1988,
- Władysław Owoc, Krakowska Narodowa Organizacja Wojskowa: wojna i konspiracja: (wspomnienia), Warszawa 1988,
- Bronisław Szeremeta, Powroty do Lwowa, Wrocław 1989,
- Stefan Rusin, Do końca wierni ..., Poznań 1993,
- Jerzy Julian Węgierski, Lwowska konspiracja narodowa i katolicka: 1939-1946, Kraków 1994,
- Tadeusz Maciński, Od konspiracji do emigracji: Narodowa Organizacja Wojskowa - AK i Okręg Stołeczny Stronnictwa Narodowego podczas II wojny światowej i wspomnienia powojenne, Warszawa 1994,
- Józef Wojdak, Byłem jednym z wielu: wspomnienia żołnierza i partyzanta Narodowej Organizacji Wojskowej i Armii Krajowej, 1994,
- Dionizy Garbacz, Wołyniak: legenda prawdziwa, Stalowa Wola 1996,
- Stanisław Puchalski, Partyzanci "Ojca Jana", Stalowa Wola 1996,
- Władysław Zagaja, W wojnę i po wojnie: wspomnienia, Wojnicz 1996,
- Lucjan Dombek, Tajne organizacje wojskowe w Inowrocławiu i na terenie Kujaw Zachodnich w latach 1939-1945, Inowrocław 1997,
- Stanisław Zamęcki, Partyzantka Narodowej Organizacji Wojskowej na Ziemi Ostrowsko-Mazowieckiej, Wrocław 1998,
- Dionizy Garbacz, Żołnierze Wołyniaka, Stalowa Wola 1999,
- Tadeusz Szczerbic, Z dziejów pokolenia Polaków Drugiej Rzeczypospolitej, Staszów 2000,
- Krzysztof Kaczmarski, Podziemie narodowe na Rzeszowszczyźnie 1939-1944, Rzeszów 2003,
- Wiesław Charczuk, Formacje zbrojne obozu narodowego na Południowym Podhalu w latach 1939-1947, Siedlce 2003. Kategoria:II wojna światowa - Polska

suplementy sem pisanie prac teksty dieta

:: RELATED NEWS ::

參考目錄
你通常可以在年鉴、字典或百科全书的背面找到参考目录（或索引）。为了能够让用户快速查找到资料，请把这些列表添加到这个索引中来。我们希望提供一个快速参考的目录，而不是叙述性的文章。 ----

總類

- 术语列表
- 文章分类列表
- 文�

争议

事實上紫心勳章頒發有爭議，因為無論是一點點小擦傷或是重傷到截肢，都是頒發紫心勳章。
- 阿甘正傳(Forrest Gump)裡的阿甘就因為屁股被子彈擦到就頒發了紫心勳章。
- 美國