:: wikimiki.org ::
| Кьолн |
Кьолн
Кьолн (на немски Köln, от лат. Colonia) е четвъртият по големина град в Германия с население към 31 декември 2003 г. 965 954 души. Той е най-големият град в Северен Рейн-Вестфалия. Градът е разположен на двата бряга на река Рейн и заема площ от 405 кв.км (около 156 кв. мили) на 77 метра над морското равнище.
Известна забележителност е Кьолнската катедрала, най-голямата готическа катедрала в Северна Европа.
Кьолн е един от най-старите градове на Германия, където живеят келти и германски племена. По желание на Агрипина, родена там и по-късно съпруга на император Клавдий и майка на Нерон, селището получава от римляните права на град през 50 г. на новата ера и името "Colonia Claudia Ara Agrippinensium" (CCAA). Градът е бил голям център в римската провинция Германия. През Средните векове Кьолн е един от най-големите градове, около 1500 г. - най големия в Европа.
Кьолн е най-големият радио- и телевизионен център в Германия с много културни атракции. Старата римска, средновековна и по-голяма част е построена на левия бряг на река Рейн. Символ на града е готическата Кьолнска катедрала, чиито две камбанарии се виждат от всяка част на града. От времето на Наполеон там се произвежда Eau de Cologne (от френски „кьолнска вода“, „одеколон“), станал нарицателно за парфюм.
Кьолн е известен също с многото си музеи, романски църкви, зоологическата градина, Парка на фантазиите, Шоколадовия музей и др.
Той е и голям образователен център. Повече от 54 000 студенти живеят и учат в Кьолн.
Побратимени градове
Град Кьолн е побратимен с 21 града по целия свят:
- Барселона, Испания
- Витлеем, Палестина
- Волгоград, Русия
- Еш сюр Алзет, Люксембург
- Индианаполис, САЩ
- Истанбул, Турция
- Катовице, Полша
- Киото, Япония
- Клуж Напока, Румъния
- Коринто, Никарагуа
- Корк, Република Ирландия
- Ливърпул, Великобритания
- Лиеж, Белгия
- Лил, Франция
- Пекин, Китай
- Ротердам, Холандия
- Солун, Гърция
- Тел Авив, Израел
- Торино, Италия
- Тунис, Тунис
- Турку, Финландия
Външни препратки
- [http://www.koeln.de/ Информационен сайт за града]
Категория:Градове в Северен Рейн-Вестфалия
als:Köln
ja:ケルン
simple:Cologne
Германия
Федерална република Германия или ФРГ е една от най-развитите индустриални държави в света. Намира се в Западна Европа и граничи със Северно море, Дания и Балтийско море на север, с Полша и Чехия на изток, с Австрия и Швейцария на юг и с Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия на запад. Западна Германия е страна-учредителка на Европейския съюз.
История
Основна статия: История на Германия
Доказателства за хора по земите на днешна Германия има от преди 700 000 години, но едва през 1871 година е създадена национална държава с името „Германия“.
До 6 век сл. Хр. земите са населявани от келтски и германски племена.
Традиционно за дата на основаване на Германия се приема (въпреки че е в известна степен произволно) 2 февруари 962 г., когато Ото I, източнофранкски крал, е коронясан за император в Рим, и с това се дава началото на Свещената римска империя (известна още като Първи немски райх), която въпреки че никога не е напълно обединена, под различни форми просъществува до 1806 г., когато вследствие на Наполеоновите войни се разпада.
Между 1815 и 1871 Германия се състои от многобройни независими държави, 39 от които формират Немския съюз (Deutscher Bund).
Вторият райх, известен още като Немска империя, е създаден на 18 януари 1871 г. във Версай след загубата на Франция във Франко-пруската война. Основна заслуга за това има Ото фон Бисмарк, най-изтъкнатият немски държавник през 19 век. В края на 19 век и в началото на 20 век към немската държава са присъединени колонии в Африка,Азия и Океания.
През 19 век и първата половина на 20 век Франция се възприема от германците за най-големия противник на страната. По време на Първата световна война Германия напада Франция през 1914 година. След първоначалните успехи войната се превръща в бавна битка в окопите, отнемаща многобройни жертви от двете страни. Войната приключва през 1918 г., когато немският император е принуден да абдикира и Немската империя е наследена от Ваймарската република.
Според Версайския мирен договор, Германия е лишена от много територии (Елзас и Лотарингия, всички колонии и др.) и трябва да плаща непосилни репарации. Тези фактори, както и Световната икономическа криза, водят до развитието на крайно леви и крайно десни политически сили в страната. През 1932 г. националсоциалистите (известни още като нацисти) печелят мнозинство в парламента, а на 30 януари 1933 г. Адолф Хитлер е назначен за канцлер. През 1934 г. Хитлер наследява президента на Германия и поема целия контрол върху управлението на страната и дава началото на Третия райх.
Нацистите бързо превръщат Германия в еднопартийна тоталитарна държава (Нацистка Германия), чийто репресивен апарат преследва и избива видни политици, учени и хора на изкуството и достига връхна точка с избиването на милиони евреи (Холокост).
Опитите на Хитлер да разшири границите на Германия по военен път довеждат до избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. В началото на войната Германия и нейните съюзници постигат много военни успехи и завладяват обширни територии в Европа, включително част от Съветския съюз. След като Съветският съюз и САЩ обявяват война на Германия настъпва обрат и на 8 май 1945 г., след самоубийството на Хитлер, Германия обявява капитулация.
През 1949 г. са основани 2 немски държави – Федерална република Германия (ФРГ) и Германска демократическа република (ГДР). ФРГ първоначално е съставена от 12 провинции (Bundesländer), а ГДР от 5 провинции. През 1952 г. провинциите в ГДР са преоразувани в области (Bezirke). През същата година 3 малки провинции във ФРГ – Вюртемберг-Баден, Вюртемберг-Хоенцолерн и Баден се сливат и образуват Баден-Вюртемберг. През 1957 г. Саарланд се присъединява отново към ФРГ и става единадесетата провинция на страната.
След разпадането на Източния блок, ФРГ и ГДР се обединяват през 1990 г. Заедно с Франция Германия играе водеща роля в Европейския съюз. Германия е една от най-активните поддръжнички на въвеждането на единната европейска валута евро, както и на разширяването на Европейския съюз.
Държавно устройство
Основна статия: Държавно устройство на Германия
Административно деление
Основна статия: Административно деление на Германия
Германия е разделена на 16 провинции (Bundesländer), които се състоят от 438 области (Kreise).
Природа
Основна статия: Природа на Германия
Германия се простира от Алпите (най-висока точка: връх Цугшпитце на 2962 м.) на юг до бреговете на Северно и Балтийско море на север. В Централна Германия преобладават гористи планински местности, в северна Германия са разположени ниски земи, формирани през Ледниковия период (най-ниска точка: Нойендорфер/Вилстермарш на –3,54 м.). През Германия минават някои от основните европейски реки като Рейн, Дунав, Елба, Везер, Майн. Най-голямото езеро е Боденското езеро.
Времето в Германия е непостоянно. През лятото може да се наблюдава бърза смяна от слънчево към дъждовно време. Сравнително рядко се наблюдават екстремни условия като суша, торнадо, бури, много ниски или високи температури и т.н. Климатът е умерен, преходен от морски към континентален.
Стопанство
Основна статия: Стопанство на Германия
Вижте още: Германски компании
Население
Основна статия: Население на Германия
Култура
Основна статия: Култура на Германия
Германия има зачителен принос към световното културно наследство, страната е също така известна като das Land der Dichter und Denker (страната на поети и мислители). В Германия са родени композитори като Бетховен, Бах, Брамс, Шуман и Вагнер; поети като Гьоте, Шилер и Хайне; философи като Кант, Хегел, Маркс, Ницше; теолози като Лутер и Бонхофер; писатели като Хесе и Грас; учени като Айнщайн, Борн, Планк, Хайзенберг, Херц и Бунзен; инженери и изобретатели, сред които Ото, Даймлер, Бенц, Дизел и Линде. Също много художници, например ренесансовият Албрехт Дюрер, сюрреалистът Макс Ернст, експресионистът Франц Марк, концептуалистът Йозеф Бойс и неоимпресионистът Георг Баселиц.
В миналото немският език е бил сред най-говорените езици в Европа и все още е един от най-изучаваните след английски и френски. Много исторически личности, въпреки че не са немци, имат значително влияние върху немската култура. Такива са Волфганг Амадеус Моцарт, Франц Кафка и Коперник.
След 1970 г. немската култура отново се развива с бързи темпове, основно музиката и изобразителното изкуство, и център на това развитие е столицата Берлин. Германия също така е известна с многото си опери.
Други
- Комуникации в Германия
- Транспорт в Германия
- Армия на Германия
- Външна политика на Германия
Външни препратки
- [http://www.backinjob.de Stellenangebote] Работа в Германии
- [http://www.posoka.com/destinacii/?ac=destview&did=12 Туристическа информация за Германия], на български.
- [http://www.facts-about-germany.de Факти за Германия] — Официален сайт, публикуван от немското федерално външно бюро
- [http://www.deutschland.de/en Deutschland.de] — Официален немски портал
- [http://www.statistikportal.de/ Statistikportal.de] — Официални статистически данни
- [http://www.bundesregierung.de/en Бундесрегирунг Дойчланд] — Официален сайт на немското федерално правителство
- [http://eng.bundespraesident.de/ Бундеспрезидент] — Официален сайт на немския президент
- [http://www.bundestag.de/htdocs_e/ Бундестаг] — Официален сайт на немския парламент
- [http://www.handbuch-deutschland.de/ Наръчник за Германия] — Как Германия работи, публикувано от немското федерално правителство
- [http://www.stadtpanoramen.de Stadtpanoramen.de] — Панорами на множество немски градове
- [http://www.deutschland-panorama.de Панорами на множество немски забележителности]
- [http://www.sunsearch.de Ръководство за пътуване в Германия] — Туристическа информация
- Аксел Болт, [http://math-www.uni-paderborn.de/~axel/us-d.html Субективно сравнение между Германия и САЩ]
- [http://www.eutropia.com/fotos/fotos-2.html Снимки на Германия]
Категория:Германия
als:Deutschland
fiu-vro:S'aksamaa
ja:ドイツ
ko:독일
ms:Jerman
roa-rup:Ghirmânii
simple:Germany
th:สหพันธ์สาธารณรัฐเยอรมนี
zh-min-nan:Tek-kok
31 декември31 декември е 365-ият ден в годината според григорианския календар (366-и през високосна) — последният ден на Григорианската година.
Събития
- 1687 г. — Първите хугеноти отплават от Франция за нос Добра надежда.
- 1857 г. — Кралица Виктория избира Отава за столица на Канада.
- 1879 г. — Томас Едисън показва за пръв път разработеното от него електрическо осветление (Менлоу Парк, Ню Джърси).
- 1932 г. — Съставено е четиридесет и деветото правителство на България, начело с Никола Мушанов.
- 1944 г. — Втора световна война: Унгария обявява война на Германия.
- 1955 г. — General Motors става първата американска фирма с приход от над 1 милиард щатски долара.
- 1968 г. — Мариен Нгуаби встъпва в длъжност президент на Конго.
- 1984 Г. — САЩ се оттегля от ЮНЕСКО.
- 1985 г. — Вликобритания се оттегля от ЮНЕСКО.
- 1990 г. — Руснакът Гари Каспаров запазва титлата си на световен шампион по шах, побеждавайки сънародника си Анатоли Карпов.
- 1991 г. — Официално се обявява разпадането на Съветския съюз.
- 1999 г. — Руският президент Борис Елцин отстъпва поста на Владимир Путин.
- 1999 г. — Панамският канал официално минава под юрисдикцията на Панама.
Родени
- 1845 г. — Никола Пашич, сръбски политик
- 1869 г. — Анри Матис, френски художник
- 1880 г. — Джордж Маршал, американски генерал, лауреат на Нобелова награда за мир
- 1894 г. — Анна Каменова, българска писателка
- 1901 г. — Олга Блажева, българска поетеса
- 1937 г. — Антъни Хопкинс, актьор
- 1943 г. — Бен Кингсли, актьор
- 1948 г. — Дона Самър, певица
- 1959 г. — Вал Килмър, американски актьор
Починали
- 1568 г. — Шимацу Тадайоши, Японски даймио (земевладелец) (роден 1493)
- 1703 г. — Мустафа II, турски султан
- 1936 г. — Мигел де Унамуно, испански философ
- 1951 г. — Максим Максимович Литвинов, руски дипломат
- 1987 г. — Рандал Гарет, американски писател
- 1990 г. — Васили Лазарев, космонавт (роден 1928)
- 1993 г. — Михаил Александрович Дудин, руски поет
Празници
-
C31
ja:12月31日
ko:12월 31일
simple:December 31
2003
Събития
- 1 февруари — космическата совалка Колумбия се разпада над Тексас минути преди заплануваното си кацане. И седемте астронавта на борда загиват.
- 12 март — в Белград е убит сръбският премиер Зоран Джинджич.
- 19 март — войната в Ирак започва с масирани бомбардировки над Багдад.
- 9 април — Багдад е завзет от коалиционните сили. Управлението на Саддам Хюсеин приключва.
- 15 април — пада и последния град в ръцете на иракчаните — Тикрит.
- 1 май — на борда на американския самолетоносач USS Abraham Lincoln Джордж Буш обявява края на мащабните военни действия в Ирак.
- 12 май — терорист-камикадзе взривява камион, пълен с експлозиви, в правителствени сгради в северна Чечня, убивайки над 60 души.
- 14 май — нова атака в Чечня отнема живота на 18 души, извършителят е жена-камикадзе.
- 5 юни — серията от атентати в Чечня продължава — 16 души загиват при взрив в град Моздок.
- 5 юли — атентат по време на рок концерт в Москва, загиват 15 младежи.
- 1 август — терорист-камикадзе взривява болница в Дагестан, убивайки над 50 души, много от който войници, ранени по време на битки в съседна Чечня.
- 25 август — 52 загиват при 2 взрив в Бомбай, Индия.
- 10 септември — шведската външна министърка Ана Линд е наръгана с нож в магазин в Стокхолм и умира на следващия ден.
- 24 октомври — самолетът Конкорд за последен път вози редовни пътници, прекратявайки ерата на свръхзвуковите пътнически самолети за неопределено време.
- 15 ноември — 2 коли бомби се взривяват близо до еврейски синагоги в Истанбул, убивайки 25 и ранявайки над 300 души. Терористичната организация Ал Кайда поема отговорност за атентатите.
- 20 ноември — 2 огромни взрива разтърсват Истанбул, почти унищожавайки британското посолство и нанасяйки сериозни щети на офисите на регионалния клон на британската банка HSBC. Загиват 46 души, между който и 1 българин, а ранените са над 400. Отговорността за атаките е поета от Ал Кайда.
- 26 ноември — последен полет на Конкорд.
- 5 декември — самоубийствен атентат в московското метро убива 44 души и ранява над 300. Президентът на Русия Владимир Путин обвинява терористите, че целят да променят резултатите от предстоящите на 7-ми декември избори в страната.
- 6 декември — Ражда се българоезичната версия на Уикипедия.
- 7 декември — президентски избори в Русия, убедително спечелени от досегашния президент Владимир Путин.
- 9 декември — жена-камикадзе се взривява на Червения площад, убивайки петима души и ранявайки над 20.
- 13 декември — американските специални части залавят Саддам Хюсеин близо до родния му град Тикрит.
- 26 декември — едно от най-разрушителните земетресения за последното десетилетие разтърсва югоизточен Иран. Над 40 000 души загиват в град Бам, който е почти напълно разрушен от бедствието.
- 27 декември — терористи нападат военните бази и правителствените сгради в Кербала с камиони и коли бомби. При атаката загиват петима български и двама тайландски войници, както и над 20 иракчани.
Родени
-
Починали
- 21 април — Нина Симон, американска певица и пианистка
- 1 август — Мари Трентинян, френска актриса
- 16 август — Иди Амин, угандийски диктатор
- 5 септември — Кир Буличов, руски учен и фантаст
----
Вижте също:
- календара за тази година
02003
als:2003
ja:2003年
ko:2003년
ms:2003
simple:2003
th:พ.ศ. 2546
zh-min-nan:2003 nî
Рейн
Рейн (на немски: Rhein; на френски: Rhin; на холандски: Rijn), с дължина от 1,320 km и среден дебит от над 2,000 m³/s, е една от най-важните реки в Европа.
Името й идва от келтското Renos, буквално „това, което тече“, от праиндеовропейския корен
- rei- („тека“, „тичам“).
Реката е ключов воден път за пренос на стоки още от времето на Римската империя, когато съставлява голяма част от нейната северна граница.
Течение
Рейн се формира край Райхенау в Швейцарските Алпи, в кантона Граубюнден, където двата му първоначални притока Фордеррайн и Хинтеррайн се обединяват, след което тече на север, представлявайки границата между Швейцария и Лихтенщайн. После реката се влива в Боденското езеро, продължавайки на противоположното му страна, тече на запад като граница между Швейцария и Германия, след което в нея се влива река Ааре, която увеличава многократно дебита на Рейн. Рейн продължава на север, като съставлява част от южната граница на Германия и Франция, преди да навлезе изцяло в Германия, където към реката се присъединяват множество притоци. След това реката прави завой на запад в Холандия, където заедно с Мьоза образува обширна делта, разделяйки се на три главни ръкава и оттичайки се в Северно море.
Сред по-важните градове, разположени на реката, са Базел в Швейцария, Карлсруе, Бон, Кьолн, Дюселдорф и Дуисбург в Германия, Утрехт и Ротердам в Холандия.
Значение в човешката история
Класическите извори наричат Рейн Rhenus (на латински) или Rhenos (на старогръцки). Римляните разглеждат Рейн като най-външната граница на човешката цивилизация, отвъд която земите са населени с митични чудовища и полудиви немски племена. И в по-новата история Рейн е митичен и политически символ на свещената граница на Германия, включително по време на Втората световна война.
Мнозина немски писатели и композитори са посвещавали свои произведения на Рейн, сред които и Рихард Вагнер със своята опера „Рейнско злато“, част от цикъла „Пръстенът на нибелунгите“.
Категория:Реки в Европа
Категория:Швейцария
Категория:Франция
Категория:Реки в Германия
Категория:Холандия
als:Rhein
ko:라인 강
ja:ライン川
simple:Rhine River
Европа
Европа е името на континент в Северното полукълбо, който граничи с Атлантическия океан на запад; Северния ледовит океан на север; река Урал и планината Урал на изток; Черно море, Прикавказието и Каспийско море на югоизток, и Средиземно море на юг. Крайните точки на Европа са нос Рока на запад, нос Нордкин на север и нос Мароки на юг. Площта на континента е Площ около 10 000 000 km2, а на прилежащите острови - около 730 000 km2. Европа е на предпоследно място в света по площ, но е вторият най-населен континент след Азия.
Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа, минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари, по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато - до Черно море.
Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) - най-голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.
Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната - -28 m (Каспийска депресия). Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина, Източноевропейска равнина, Долнодунавска низина, Парижки басейн и други. Планините са около 20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколкщо вулкана, най-известни от които са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин.
Сред полезни изкопаеми, срещащи се в Европа са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн, железни руди (Курска магнитна аномалия, Урал, Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.
По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад - океански, на изток - континентален, със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна Европа - субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до 12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500-2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km2.
Главните европейски реки са Волга, Днепър, Дон, Дунав, Висла, Одра, Елба, Рейн, Лоара, Рона, Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.
Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини и тундра, на юг - лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток - полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.
Държави
Категория:Европа
als:Europa
ja:ヨーロッパ
ko:유럽
ms:Eropah
roa-rup:Evropa
simple:Europe
th:ทวีปยุโรป
zh-min-nan:Europa
Средновековие
Средновековието (или Средни векове) е средният период от схематично разделяне на европейската история на три ери: Античност, Средновековие и Съвременна цивилизация. Обикновено Средновековието се датира от края на Западната Римска империя (5 век) до възхода на националните монархии, европейските отвъдморски открития, разпространението на книгопечатането, възраждането на класическите форми, известно като Ренесанс, през 15 век в Италия и началото на 16 век в Северна Европа, както и протестантската Реформация, започнала през 1517. Всички тези явления отбелязват началото на Новата европейска история.
Външни препратки
- [http://www.fordham.edu/halsall/ Medieval Sourcebook] основен архив с източници за Средновековието (на английски)
- [http://www.the-orb.net/ The Online Reference Book of Medieval Studies] (на английски)
- [http://labyrinth.georgetown.edu/ The Labyrinth] (на английски)
- [http://www.netserf.org/ NetSERF] (на английски)
- [http://www.wideopendoors.net/middleages The Middle Ages] Директория със статии и текстове за Средните векове (на английски)
- [http://www.medievalmap.net Интерактивна карта на Средновековието] (на английски)
!
ja:中世
simple:Middle Ages
БарселонаБарселона (на испански и каталонски Barcelona) е град в Каталуния, Североизточна Испания. Разположен е на брега на Средиземно море, а населението му е около 1 583 000 души (2003).
Град Барселона е побратимен с Кьолн, Германия.
Барселона е град с богата история. Първоначално основан като Барсино от римляните по времето на император Октавиан Август, Барселона по-късно става център на могъщото Каталунско графство и водеща сила в Средиземно море. И до днес Барселона се счита за столица на Каталуния, регион в Испания, ревностно пазещ независимостта си. Маври и франки на няколко пъти завладяват Барселона, и всеки допринесъл за неговата архитектура, правеща го много интересен и красив град. На разходка през централната част на града, позната като Бари Гoтик (Готическата част), човек може види части от оригиналните римски стени редом с готическа архитектура, като Палау Реял Маджор, бившата резиденция на Каталунската Кралска фамилия. Посещение в градския Исторически музей (Museu d’Historia de la Ciutat) е чудесен начин да научите повече за историята на Барселона и културите, които са я оформили.
Категория:Градове в Испания
ja:バルセロナ
ko:바르셀로나
simple:Barcelona
ПалестинаПалестина (латински Syria Palæstina; иврит: פלשתינה Палестина, ארץ־ישראל Ерец Израел; Arabic: فلسطين Филастин) е регион в Близкия изток, граничещ със Средиземно море. Политическият му статут е предмет на остри спорове. Вж. Палестина (регион). В различни точки на света терминът „Палестина“ се тълкува по различен начин.
!
ja:パレスチナ
ms:Palestin
zh-cn:巴勒斯坦
Волгоград: За Сталинградската битка вижте Битка при Сталинград.
----
Волгогра̀д (на руски Волгоград) е град в Южна Русия, център на Волгоградска област, Южен федерален окръг. Разположен е на западния бряг на Волга, при вливането в нея на река Царица. В миналото градът се е наричал Царицин (до 1925) и Сталинград (1925-1961).
История
Волгоград възниква с основаването през 1589 на крепостта Царицин, която трябва да укрепи нестабилната южна граница на Русия. Около нея постепенно възниква търговско селище. Царицин е превземан два пъти от разбунтували се казаци - при бунтовете на Степан Разин (1670) и Емелян Пугачов (1774). През 19 век градът се превръща във важно пристанище и регионален търговски център.
Царицин е сцена на тежки боеве по време на Руската гражданска война. Болшевиките, под командването на Йосиф Сталин, Климент Ворошилов и Семьон Будьони, се отбраняват в града през 1918, но са изтласкани от генерал Антон Деникин, който контролира Царицин от 1919 до 1920. През 1925 градът е преименуван на Сталинград.
През следващите години Сталинград се превръща в голям център на тежката промишленост. Той става една от основните стратегически цели на германското настъпление през Втората световна война. Германците обсаждат града от 21 август 1942 до 2 февруари 1943 в битката при Сталинград. По размера на човешките загуби това е една от най-тежките битки в човешката история, като двете страни губят общо над 1,5 милиона души. Градът е практически изравнен със земята, но възстановяването му започва още в началото на 1943.
През 1961 името на Сталинград е променено на Волгоград във връзка с кампанията на Никита Хрушчов за десталинизация. Това решение е спорно, като се вземе под внимание световната известност на името Сталинград. По време на управлението на Константин Черненко през 1985 сериозно се разглежда възможността да се върне старото име на града, като подобни предложения и днес се ползват с подкрепа сред местните жители.
Побратимени градове
- Ковънтри, Великобритания (1943)
- Острава, Чехия (1948)
- Кеми, Финландия (1953)
- Лиеж, Белгия (1954)
- Дижон, Франция (1959)
- Торино, Италия (1961)
- Порт Саид, Египет (1962)
- Ченаи, Индия (1966)
- Хирошима, Япония (1972)
- Кьолн, Германия (1988)
- Кемниц, Германия (1988)
- Кливланд, САЩ (1990)
- Торонто, Канада (1991)
- Джилин, Китай (1994)
- Ченду, Китай (1998)
- Крушевац, Сърбия (1999)
- Русе, България (2001)
Източници
-
Категория: Градове в Русия
ja:ヴォルゴグラード
ko:볼고그라드
Русия
Русия, официално Руска федерация, е най-голямата по територия държава в света. Тя обхваща обширни територии в Източна Европa и Северна Азия. Русия граничи с Норвегия, Финландия, Естония, Литва, Латвия, Полша (последните две граничат с руския анклав Калининградска област), Беларус, Украйна, Грузия, Азербайджан, Казахстан, Китайската народна република, Монголия и Северна Корея. Русия се доближава до САЩ при Беринговия пролив. Северната и източна й граница представляват Атлантическия, Северния ледовит и Тихия океан. Русия също така има излаз на Черно, Балтийско и Каспийско море. Площ - 17 075 милиона км². Население - 145,5 милиона (2002).
История
Основна статия: История на Русия
Върху части от територията на днешна Русия през 1 хилядолетие пр.н.е. съществуват Боспорската държава и Скитската държава. На основната територия на европейската част на Русия са живеели фино-угри и балтски племена. През 552—745 част от територията на днешна Русия е заемана от Стара Велика България и държавата на тюрките (Тюркски хаганат). През средата на VII—X век по долното течение на Волга, в Северен Кавказ и около Азовско море се е разполагал Хазарският хаганат. В началто на VIII век — 926 г. в Далечния изток е съществувала държавата Бохай. В X—XIV век по средното течение на Волга и около Кама се е намирала Волжка България.
В X век се образува Древноруска държава с център Киев (съвр. Украйна). Около 988 Киевската държава приема християнството в православния му вариант. През XII—XIV век в Източна Европа са съществували Новгородската република, Владимиро-Суздалското княжество, Галицко-Волинското княжество и други княжества.
В XIII век източнославянските княжества, Волжско-Камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие (1237—1242), шведска и немска агресия (Невската битка, 1240; Ледовото побоище, 1242). Почти 250-годишното монголо-татарско иго завършва с прогонването на нашествениците от обединените сили (Куликовската битка, 1380; Противостоенето на Угра, 1480). В XIV—XVI век, след завладяването на Новгородската република, около Москва се образува Московска централизирана държава, която включва всичките земи на Северо-източните и северо-западните княжевства, образувало се ядрото на великоруската народност. От края на XVIвек — до средата на XVII век се е оформило крепостното право.
В началото на XVII век Московската държава отразява полско-литовската и шведската интервенции. През средата на XVII век Украйна като автономия влиза в състава на Руската държава. Реформите на Петър І (от края на XVII век — 1-та четвърт на XVIII век) са оказали значително влияние на социално-икономическото и културно развитие на страната.
Победата в Северната война 1700—1721 дава изход на Русия на Балтийско море. В резултат на присъединяването в XVI век—XIX век на северните територии, Поволжието, Урал, Сибир, Далечния изток, влизането в състава на Русия на редица народи, се е образувала многонационална държава: Руската империя.
Русия отразява нашествието на Наполеон през 1812 г..
Селската реформа 1861г. отменя крепосното право и започва развитието на капитализма. В края на XIX век — до началото на XX век възникват политическите партии, профсъюзи; учредена е Государственная дума Российской империи(Парламент).
Руско-японската война 1904—1905 способства за избухването на Революцията от 1905-07. Русия взема участие в Първата световна война 1914—1918. През Февруарската революция 1917 е свалено самодържавието. На 25 октомври (7 ноември нов стил) 1917 избухва Октомврийската революция. Провъзгласена е власт на Съветите на работническите, войнишките и селски депутати. В страната е установена монополна политическа власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат. Развилата се гражданска война 1917-1922г. и интервенцията на Съветска Русия в образуваните след разпада на Руската империя нови независими държави в Източна Европа и Средна Азия способства за утвърждаването на военно-комунистическите принципи за организация на обществото, система на производство и разпределение. През януари 1918 е образувана Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република (РСФСР). В 1921 е възприета нов | | |
