Home About us Products Services Contact us Bookmark
:: wikimiki.org ::
Средиземно море

Средиземно море

Средиземно море е междуконтинентално море, разположено между Европа на север, Африка на юг и Азия на изток, покривайки площ от около 2,5 млн. км². Големи острови в Средиземно море:
- Кипър, Крит, Евбея, Родос в източната част
- Сардиния, Корсика, Сицилия, Малта в средната част
- Ибиса, Майорка, Менорка (Балеарски острови) в западната част Съвременни държави с излаз на Средиземно море:
- Европа (от запад на изток): Испания, Франция, Монако, Италия, островната държава Малта, Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания, Гърция и Турция.
- Азия (от север на юг): Турция, Сирия, островната държава Кипър, Ливан, Израел и Палестина.
- Африка (от изток на запад): Египет, Либия, Тунис, Алжир и Мароко Средиземно море се подразделя на по-малки морета (от запад на изток):
- Лигурско море на север от Корсика
- Тиренско море между Сардиния, Апенинския полуостров и Сицилия
- Адриатическо море между Апенинския полуостров и Далмация
- Йонийско море между Италия и Гърция
- Егейско море между Гърция и Турция с Бяло море в северната част Категория:Морета ja:地中海 ko:지중해 th:ทะเลเมดิเตอร์เรเนียน zh-min-nan:Tē-tiong-hái

Африка

Африка е вторият по големина и по площ континент в света след Азия. Със своята площ от около 30 244 050 км2 (включително площта на островите), тя заема 20,3% от сушата на Земята, а нейните 800 милиона обитатели представляват 1/7 от населението на света. Древните римляни я наричали Africa terra — земята на африте, заради най-северната част на континента, която днес заема Тунис. Названието може да произлиза финикийскийското „афар, прах“; или пък от племето африди, които населявали Северна Африка, около Картаген; или пък да идва от гръцкото африке, без студ; или пък от латинското aprica, слънчев.

История

Смята се, че човешката цивилизация произлиза от днешния континент Африка.

Политика

Население

Култура

В повечето северни страни, от Египет до Мароко, има хора, които до голяма степен се самоопределят като част от арабската култура. На юг от пустинята Сахара съществуват множество самостоятелни културни области, които понякога са много малки; голяма част от тях се свързват с лингвистичната група Банту.

Религия

В Африка съществува голям брой различни религиозни групи. Християнството и исляма имат най-много последователи в повечето страни, но в някои други са се запазили племенните обичаи и вярвания.

Държави

Вижте още


- Африкански езици
- Екология на Африка ! ja:アフリカ ko:아프리카 ms:Afrika simple:Africa th:ทวีปแอฟริกา zh-min-nan:Hui-chiu

Кипър

Кипър е остров в Средиземно море, намиращ се на 113 километра на юг от Турция.

История

Основна статия: История на Кипър

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Кипър

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Кипър

Природа

Основна статия: Природа на Кипър

Стопанство

Основна статия: Стопанство на Кипър

Население

Основна статия: Население на Кипър

Култура

Основна статия: Култура на Кипър

Други


- Комуникации в Кипър
- Транспорт в Кипър
- Армия на Кипър
- Външна политика на Кипър

Външни препратки


- [http://www.cyprus.gov.cy/ Република Кипър]
- [http://www.journey.bg/guide/guide.php?country=117 Кипър при journey.bg] Категория:Кипър ja:キプロス ms:Cyprus nb:Kypros simple:Cyprus

Малта

Република Малта е островна държава в Южна Европа. Тя представлява архипелаг, намиращ се в центъра на Средиземно море и на юг от Италия. Тези острови са със стратегическо значение и са били владение на много народи през вековете.

История

Основна статия: История на Малта

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Малта

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Малта

Природа

Основна статия: Природа на Малта

Стопанство

Основна статия: Стопанство на Малта

Население

Основна статия: Население на Малта

Култура

Основна статия: Култура на Малта

Други


- Комуникации в Малта
- Транспорт в Малта
- Армия на Малта
- Външна политика на Малта

Външни препратки


- [http://www.gov.mt/ Официален сайт на правителството на Малта]
- [http://www.europe-hotel-in.com/hiltonmalta.htm Hotel Malta] Категория:Малта fiu-vro:Malta ja:マルタ ko:몰타 ms:Malta simple:Malta zh-min-nan:Malta

Ибиса

Ибиза е остров в Средиземно море, част от групата на Балеарските острови. Владение на Испания. Главните градове са Ибиза, Санта Еулалия дес Риу и Сан Антонио. Ибиза и Форментера формират т.нар. Питиуски острови. Категория:Балеарски острови

Балеарски острови

Балеарските острови са архипелаг в западна част на Средиземно море, принадлежащи на Испания. Най-големите острови са Майорка, Минорка, Ибиза и Форментера. Официалните езици са каталунски и испански. Категория:Автономни области в Испания ja:バレアレス諸島

Франция

: За битката за Франция по време на Втората световна война вижте Франция (битка). ---- Франция (на френски France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Тя е демократична унитарна полупрезидентска република. Нейната икономика е пета в света по обем на брутния вътрешен продукт. Франция е сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от евро зоната, както и от шенгенското пространство. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и асоцииран член на НАТО. Разполага с ядрено оръжие.

История

Подробна статия: История на Франция Франция заема голяма част от древната римска провинция Галия. Основната част от територията на днешна Франция е обединена при Хлодвиг през 486 (обединение под франкска доминация на алеманите, бургундите и вестготите на север от Пиренеите). В последствие владението е многократно разделяно между наследниците на династията на Меровингите. Франкската империя е разделена между внуците на Карл Велики на три части, като западната по-късно започва да бъде наричана Франция. Наследниците на Карл Велики (наречени Каролинги) управляват Западнофранкското кралство до 987, когато Юг Капет е коронован за крал. Неговите наследници, Капетингите, управляват до Френска революция от 1848|Революцията от 1848 с прекъсване в периода на Френската революция и управлението на Наполеон (1789–1815). Въпреки, че е измежду победителите от Първата и Втората световна война, Франция понася тежки материални и човешки загуби. От 1958 политическият режим е президентска република (петата република), която е по-стабилна от предишната парламентарна демокрация. Помирението и сътрудничеството с Германия в периода след Втората световна война поставят основата на европейската интеграция, довела до създаването на Европейския съюз.

Политика

Подробна статия: Политика на Франция Франция е президентска република. Президентът се избира с пряко гласуване от избирателите за срок от 5 години. Министър-председателят се избира от президента на републиката след парламентарни избори и обикновено е от най-добре представената партия в парламента. Депутатите от Народното събрание се избират на всеки 5 години, а сенаторите от Сената имат 6 годишен мандат от 2004 година.

Административно деление

Подробна статия: Административно деление на Франция Франция е разделена на 26 региона, които от своя страна са подразделени на 100 департамента. Департаментите са номерирани според подредбата им по азбучен ред. Тези номера се използват също в пощенските кодове и номерацията на превозните средства. 21 от регионите се намират в метрополията, 1 обхваща о. Корсика, а останалите 4 са задморски територии. Регионите не притежават юридическа автономия, но имат някои административни права - могат да налагат собствени данъци и да водят собствен бюджет. Департаментите се подразделят на 342 окръга, които не са част от избирателната система на страната, а имат само административно значение. От своя страна окръзите се състоят от 4 035 кантона. Кантоните са раздление на 36 682 общини. Регионите, департаментите и общините представляват териториални единици, а окръзите и кантоните административни единици. Освен изброените по-горе административно-териториални единици Франция упражнява контрол и над няколко малки и непостоянно населени острови в Индийския и Тихия океан - Клипертон, Европа , Глориосо , Хуан де Нова, Басас да Индия и Тромелин.

География

Подробна статия: География на Франция
- Списък на градовете във Франция, по азбучен ред
- Класация на градовете във Франция според населението.
- Списък на реките във Франция

Икономика

Подробна статия: Икономика на Франция

Демография

Подробна статия: Демография на Франция

Култура

Подробна статия: Култура на Франция
- Регионални езици

Празници

Други


- Емблеми на Франция
- Комуникации във Франция
- Туризъм във Франция
- Транспорт във Франция
- Армия на Франция
- Външна политика на Франция
- Правна система
- Списък на французи

Външни препратки


- [http://www.service-public.fr/ Портал на френската администрация]
- [http://www.elysee.fr/ Официална страница на френския президент]
- [http://www.premier-ministre.gouv.fr/ Официална страница на министър-председателя]
- [http://www.assemblee-nat.fr/ Народното събрание]
- [http://www.senat.fr/ Страница на Сената] ---- ! als:Frankreich fiu-vro:Prantsusmaa ja:フランス ko:프랑스 ms:Perancis simple:France th:ประเทศฝรั่งเศส zh-min-nan:Hoat-kok

Италия

Италия е държава в западна Европа, разположена на юг от Алпите, на Апенинския полуостров, който има форма на ботуш. Италия включва и два големи острова: Сицилия и Сардиния. Тя е членка на Европейския съюз, както и на еврозоната и участва в шенгенското пространство. Рим е столица на Италия от 1870 година. Преди него столици на Кралство Италия са били Торино и Флоренция.

История

Основна статия: История на Италия Италианската история има основно значение за развитието на културата и обществения живот в Средиземноморието. Още в праисторически времена Апенинският полуостров е арена на важни човешки дейности и затова могат да се намерят интересни археологически местности в много райони на страната: Лациум и Тоскана, Умбрия и Базиликата. След Магна Греция етруската цивилизация и особено Римската империя доминират в тази част на света в продължение на много векове. Средновековният хуманизъм и Ренесансът помогнали да се оформи европейската философия и изкуство. В град Рим се намират някои от най-значимите произведения от епохата на Барока. Днешна Италия става национална държава едва на 17 март 1861 г., когато съществуващите дотогава държави на полуострова и Двете Сицилии се обединяват от крал Виктор Емануил II от Савойската династия, дотогава крал на Пиемонт и Сардиния. Архитектът на обединението на Италия е Граф Камило Бенсо ди Кавур, първият министър-председател на Кралство Италия. Рим остава още 10 години под властта на папата и се присъединява към Италия на 20 септември 1870 г., с което италианското обединение е окончателно завършено. Днес Ватикана е независима държава, обградена от Италия (също като Сан Марино). Фашистката диктатура на Бенито Мусолини, която поема властта през 1922 г., довежда до съюз с Германия и Япония през Втората световна война и в крайна сметка Италия е сред победените. На 2 юни 1946 г. се провежда референдум за монархията, след който се създава Италианската република и по тази причина се приема нова конституция на 1 януари 1948 г. Членове на кралското семейство са изпратени в изгнание заради връзки с фашисткия режим и получават правото да се върнат в родината си едва през 2002 г. Италия е сред страните-учредителки на НАТО и Европейския съюз и взима участие в обединението на Европа, приемайки еврото през 1999 г.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Италия Италия е република, като президентът е държавен глава на страната. Той се избира посредством тайно гласуване от страна на парламента и на представители на областите. Законодателният орган в Италия представлява двукамерен парламент, а изпълнителният орган носи името Съвет на министрите и се назначава от президента.

Административно деление

Италия е разделена на 20 региона, 5 от които със специален автономен статут (Вале д'Аоста, Сардиния, Сицилия, Трентино-Алто-Адидже, Фрюли-Венеция-Джулия) и 102 провинции.

Региони и административни центрове на провинциите

1. Вале д’Аоста
  - Аоста 2. Пиемонт
  - Торино, Алесандрия, Асти, Биела, Кунео, Новара, Вербания, Верчели 3. Лигурия
  - Генуа, Империя, Савона, Ла Специя 4. Ломбардия
  - Милано, Бергамо, Бреша, Комо, Кремона, Мантова, Павия, Сондрио, Варезе, Лоди, Леко 5. Трентино-Южен Тирол Трентино-Южен Тирол
  - Тренто, Боцен/Болцано 6. Венето
  - Венеция, Верона, Падова, Тревизо, Виченца, Белуно, Ровиго 7. Фрюли-Венеция Джулия
  - Удине, Гориция, Триест, Порденоне 8. Емилия-Романя
  - Болоня 9. Тоскана
  - Флоренция, Арецо, Гросето, Ливорно, Лука, Маса-Карара, Пиза, Пистоя, Сиена 10. Умбрия
  - Перуджа, Терни 11. Марке
  - Анкона, Асколи Пичено, Мачерата, Пезаро-Урбино 12. Лацио
  - Рим, Витербо, Риети, Латина, Фрозиноне 13. Абруцо
  - Л'Акуила, Киети, Пескара, Терамо 14. Молизе
  - Кампобасо, Изерния 15. Кампания
  - Неапол, Авелино, Беневенто, Казерта, Салерно 16. Пулия
  - Фоджа, Бари, Таранто, Бриндизи, Лече 17. Базиликата (Лукания)
  - Потенца, Матера 18. Калабрия
  - Катандзаро, Козенца, Кротоне, Реджо ди Калабрия, Вибо Валенция 19. Сицилия
  - Палермо, Катания, Месина, Сиракуза, Рагуза, Ена, Калтанисета, Трапани, Агридженто 20 Сардиния
  - Калияри, Нуоро, Сасари, Ористано

География

Страната е разположена на Апенинския полуостров, о-вите Сицилия, Сардиния и редица малки острови. Има площ от 301,3 хил. кв. км. Граничи (в км) с Франция - 515, Швейцария - 718, Австрия - 415, Словения - 218, Сан Марино - 70 и има брегова линия от 5 599 км, от които континентална - 3 301 км Тиренско море - 963, Адриатическо море - 1 128, Йонийско - 795, Лигурско - 415 (и островна - 2 298 км (Сицилия - 867, Сардиния - 973 и останалите - 458). Релеф - предимно планински - на север Алпите с най-висок връх Монблан - 4 807 м (на границата с Франция), южно от Алпите е Паданската равнина, а голяма част от полуострова е заета от Апенинските планини с най-висок връх Корно - 2 914 м. В южните части на страната са действащите вулкани - Везувий - 1 277 м, Етна - 3 323 м (на о-в Сицилия), Вулкано - 500 м (на о-в Вулкано) и Струмболи - 924 м (на о-в Стромболи). Основна статия: Природа на Италия

Планини


- Алпи
- Апенини
- Плато: Карсо Вулкани: Етна, Везувий

Морета и острови


- Средиземно море
- Тиренско море
  - Тоскански архипелаг
  - Месински пролив
- Йонийско море
- Адриатическо море
- Канал на Сицилия Острови: Сицилия, Сардиния, Елба

Реки и езера

Реки: По, Адидже, Арно, Тибър Езера: Лаго Маджоре, Лаго ди Комо, Лаго ди Гарда

Стопанство

Високо развита индустриално-аграрна страна, една от водещите в света. В страната се добиват живак, пирити, въглища, желязна руда, нефт, боксити, мрамор и др. Най-развити промишлени отрасли - машиностроене, автомобилостроене, хранително-вкусова, химическа, текстилна, металургия, корабостроене, самолетостроене, електроника, електротехническа, оптическа, нефтопреработване. От селското стопанство с най-голяма значение е земеделието - зърнени култури (пшеница, царевица, ориз), плодове, грозде (10 млн. т годишно, 90 % от които се преработват на вино), цитруси (над 3 млн. годишно), домати (5,5 млн. т. годишно) и др. Животновъдство - млечно и месно (предимно в Северна Италия).

Население

7 260 хил. жители. Гъстота - 190,1 жит. на кв. км. Естествен прираст 2. Средна продължителност на живота - мъже - 75 г., жени - 81 г.

Култура


- Италианска литература Забележка: (
- ) Католическият Великден се пада първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Категория:Италия als:Italien fiu-vro:Itaalia ja:イタリア ko:이탈리아 ms:Itali simple:Italy th:ประเทศอิตาลี zh-min-nan:Italia

Словения

Република Словения е държава в Централна Европа. Граничи с Италия на запад, Адриатическо море на югоизток, Хърватска на юг и изток, Унгария на североизток и Австрия на север. До 1991 г. Словения е една от съставните републики на СР Югославия.

История

Основна статия: История на Словения

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Словения

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Словения

Природа

Основна статия: Природа на Словения

Стопанство

Основна статия: Стопанство на Словения

Население

Основна статия: Население на Словения

Култура

Основна статия: Култура на Словения

Други


- Комуникации в Словения
- Транспорт в Словения
- Армия на Словения
- Външна политика на Словения

Външни препратки

Категория:Словения als:Slowenien fiu-vro:Sloveeniä ja:スロベニア ko:슬로베니아 ms:Slovenia th:ประเทศสโลวีเนีย zh-min-nan:Slovenia

Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина (БиХ) е планинска държава в западната част на Балканския полуостров. Столицата й е Сараево и преди е била една от шестте федерални единици, образуващи Югославия. Републиката извоюва своята независимост по време на войните в Югославия през 90-те и според Дейтънските споразумения в момента е протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части, Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут.

История

Основна статия: История на Босна и Херцеговина

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Босна и Херцеговина

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Босна и Херцеговина

Природа

Основна статия: Природа на Босна и Херцеговина

Стопанство

Основна статия: Стопанство на Босна и Херцеговина

Население

Основна статия: Население на Босна и Херцеговина

Култура

Основна статия: Култура на Босна и Херцеговина

Други


- Комуникации в Босна и Херцеговина
- Транспорт в Босна и Херцеговина
- Армия на Босна и Херцеговина
- Външна политика на Босна и Херцеговина

Външни препратки


- [http://www.encyclopedia.bg/demo/ctr/6251.html Босна и Херцеговина при encyclopedia.bg] Категория:Босна и Херцеговина fiu-vro:Bosnia ja Hertsegoviina ja:ボスニア・ヘルツェゴビナ ko:보스니아 헤르체고비나 ms:Bosnia dan Herzegovina th:ประเทศบอสเนียและเฮอร์เซโกวีนา zh-min-nan:Bosna kap Hercegovina

Черна гора

Черна гора може да се отнася за:
- република Черна гора;
- българската планина Черна гора;
- село Черна гора, Пернишка област;
- село Черна гора, Старозагорска област.

Албания

Република Албания (на албански: Shqipëria (Шкипърия), което означава 'Земята на орлите') е страна в Югоизточна Европа. Граничи с Черна гора на север, Сърбия на североизток, Република Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад, както и на Йонийско море на югозапад.

История

Основна статия: История на Албания В днешна Албания са се намирали няколко гръцки колонии, а по-късно там е разположена част от римската провинция Илирик. След като попада под властта на няколко различни държави, тя става част от Османската империя през 1478 г. След Балканската война, Албания обявява своята независимост от Османската империя през 1912 г., но в страната продължават да бушуват размирици. След като е окупирана от Италия по време на Втората световна война, съпротивата, която е главно комунистическа и се води от Енвер Ходжа, завзема властта, когато италианците си тръгват. До 1990 г., или пет години след смъртта на Ходжа, Албания е изключително изолирана комунистическа държава, която има минимален контакт дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, организираната престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Албания Държавният глава е президент, избиран от Кувенди Популор, или Народното събрание. По голямата част от 155-те члена на това събрание се избират от албанците на всеки пет години. Президентът се подпомага от министерски съвет, който се назначава от президента.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Албания Албания е разделена на 36 района, или рете. Някои райони се групират в префектури, които са 12 на брой. Столицата Тирана има специален статут.

Природа

Основна статия: Природа на Албания Релефът на Албания е предимно хълмист и планински, като най-високият връх е висок 2753 м. Страната има най-вече континентален климат, със студена зима и горещо лято. Освен столицата Тирана, в която живеят около 520 000 души, главните градове са Дуръс, Елбасан, Шкодра, Вльора и Корча, а пример за по-малък град е Кавая.

Стопанство

Основна статия: Стопанство на Албания Албания е една от най-бедните страни в Европа, като половината от трудоспособното население на страната все още се занимава със земеделие, а се говори, че една пета работи в чужбина. Страната има проблем с високата безработица; корупцията, която достига високоправителствени нива; и организираната престъпност. корупция Албания получава финансова помощ от чужбина, най-вече от Гърция и Италия. Страната почти не изнася нищо, но внася много от Гърция и Италия. Парите за внос идват от финансовата помощ и от парите, които емигрантите, работещи в чужбина, донасят в Албания.

Население

Основна статия: Население на Албания 95% от населението са албанци, а най-голямото малцинство е от гърци (3%). Останалите официално признати малцинства са аромъни (власи) и македонци (само в Мала Преспа и село Връбник). За принадлежността на славяноезичното население в посочените области (около Охридското езеро ) се води спор между България и Република Македония. Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са асоциация "Иван Вазов", както и "Просперитет Голо Бърдо". Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество МЕД от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Р.Македония, Черна Гора и Гърция. Албанският е официален език, но се говори и гръцки, български или македонски език, аромънски (влашки), и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. След окупирането от османците, мнозинството от албанците е мюсюлманско (70%), въпреки че религията е забранена по време на комунизма. Другите вероизповедания в страната са източноправославие (20%) и римокатолицизъм (10%).

Култура

Основна статия: Култура на Албания

Други


- Комуникации в Албания
- Транспорт в Албания
- Армия на Албания
- Външна политика на Албания

Външни препратки


- [http://www.president.al Официален сайт на албанския президент]
- [http://www.parlament.al Официален сайт на албанския парламент]
- [http://www.instat.gov.al Албански статистически институт]
- [http://www.cia.gov/cia/publications/factbook/geos/al.html Световен справочник на ЦРУ за Албания]
- [http://www.opic.gov/links/countryInfo.asp?country=Albania®ion=euro Препратки от ОПИК за Албания]
- [http://www.gksoft.com/govt/en/al.html Повече препратки относно албанското правителство]
- [http://www.albanian.com/community/index.php Албански портал (на английски]
- [http://www.omda.bg/bulg/news/Makedonia/Bulgarski%20vlasti.htm положението на българите в Албания]
- [http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Archive/082002/bak.htm Българите в Албания и Косово], Сборник. Издава Културно-просветно дружество “Огнище”, С., 2001 г.
- [http://www.macedoniansinalbania.org Сайт на македонското малцинство в Албания]
- [http://www.geocities.com/Athens/Oracle/3424/mak/mak_33_1-7.html Македонизмът в Албания търпи провали], Спас Ташев, в-к Македония, 1997 г.
- [http://www.pro-anti.net/show.php?issue=647&article=8 Българите в Албания искат да ги забележат], Милена Милотинова
- [http://stranicata.com/snd/golo_byrdo.htm ГОЛО БЪРДО - ЗАБРАВЕНИТЕ БЪЛГАРИ], Горан Благоев
- [http://ndt.netplusdb.bg/public_html/article.php?story=20041024125642963&mode=print Българско малцинство в Албания не съществува], Едмон Темелков
- [http://217.16.70.245/?pBroj=940&stID=713&pR=5 Македонски книги от Голо Бърдо]
- [http://217.16.70.245/?pBroj=1015&stID=6258&pR=3 Македонско радио в Албания]
- [http://217.16.70.245/?pBroj=1542&stID=20140&pR=3 Голо Бърдо]
- [http://217.16.70.236/?pBroj=2591&stID=42296 Протест]
- [http://www.standartnews.com/archive/2004/12/15/balkans/index.htm Хаджи Пируши:Махнете визите за своите от Албания]
- [http://www.standartnews.com/archive/2005/01/31/balkans/index.htm Българите в Албания с гарантирани права] Категория:Албания als:Albanien fiu-vro:Albaania ja:アルバニア ko:알바니아 ms:Albania roa-rup:Albanii simple:Albania th:ประเทศแอลเบเนีย zh-min-nan:Shqipëria

Турция

Република Турция (турски: Türkiye Cumhuriyeti) е държава, едната част от която е разположена в Югоизточна Европа(3%), а другата в Азия (97%). Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг с Ирак и Сирия; на запад с Егейско море и островите в него, Гърция и България. До 1922г. държавата е в центъра на Османската империя.

История

Основна статия: История на Турция

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Турция Република Турция е основана през 1923г. от Мустафа Кемал Ататюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западно-ориентирана република. С годините, страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок до два дясно-ориентирани военни преврата през 1971 г. и 1980 г. През 1951 г. Турция става членка на НАТО и се стреми към пресъединяване към Европейският съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-пресъединяването ѝ. Турция е замесена в международният спорен въпрос за Кипър, а също така и твърденията за геноцид над арменците през периода на Османската империя продължават да влияят на международните отношения.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Турция Република Турция е разделена на 81 провинции (iller, ед. ч. — il):

География

Основна статия: Природа на Турция Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Западна Азия. Азиатската и европейската части са разделени от Мраморно море и проливите Босфора и Дарданелите. По-голяма част от азиатската част е планинска. На север са разположени Понтийските планини, на юг Тороските планини, а между тях е разположено Анадолското плато, още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият вулкан Арарат, който е 5 165 м, в Арменските планини. Климатът е субтропичен, средиземноморски с влажна и студена зима. Във вътрешните части е предимно континентален. Чести са заметресенията в Турция. Столицата на Турция е Анкара, но най-големият град е Истанбул. Някои от другите по големи градове са Измир, Бурса, Газиантеп, Адана, Коня, Анталия, Самсон, Трабзон, Одрин и Мерсин.

Стопанство

Основна статия: Стопанство на Турция Икономиката на Турция е сложна смесица от съвременна промишленост и търговия, съжителстващи с традиционно селско стопанство, което към 2001 ангажира 40% от заетите. Според някои оценки около 50% от населението живее под международните стандарти за бедност, най-вече в югоизточните райони. Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите. Най-важният сектор, който има и най-голям дял в износа, е производството на текстил и облекло. В последните години икономическата ситуация е свързана с непостоянен растеж. В много години реалният ръст на брутния национален продукт надхвърля 6%, но това бързо развитие е прекъсвано от рязки спадове през 1994, 1999 и 2001. В същото време дефицитът на обществения сектор редовно надхвърля 10% от брутния вътрешен продукт, най-вече заради високите лихвени плащания, достигнали през 2001 над 50% от общите разходи на правителството. Инфлацията остава сравнително висока.

Население

Основна статия: Население на Турция

Култура

Основна статия: Култура на Турция

Други


- Комуникации в Турция
- Транспорт в Турция
- Армия на Турция
- Външна политика на Турция

Външни препратки


- [http://www.cankaya.gov.tr/ Официален сайт на президента на Турция]
- [http://www.tbmm.gov.tr/ Официален сайт на парламента на Турция]
- [http://www.mfa.gov.tr/ Министерство на външните работи на Турция] ja:トルコ ko:터키 ms:Turki simple:Turkey th:ประเทศตุรกี zh-min-nan:Türkiye

Сирия

Сирийската арабска република е държава в Близкия изток, граничеща (от юг на север) с Ливан, Израел, Йордания, Ирак и Турция. Границите с Израел и Турция са спорни заради регионите Голанските възвишения и Искендерун съответно.

История

Основна статия: История на Сирия

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Сирия

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Сирия

Природа

Основна статия: Природа на Сирия

Стопанство

Основна статия: Стопанство на Сирия

Население

Основна статия: Население на Сирия

Култура

Основна статия: Култура на Сирия

Други


- Комуникации в Сирия
- Транспорт в Сирия
- Армия на Сирия
- Външна политика на Сирия

Външни препратки

! ja:シリア ko:시리아 ms:Syria simple:Syria th:ประเทศซีเรีย zh-min-nan:Syria

Ливан

Ливан е държава в Близкия Изток, разположена на Средиземно море и граничеща със Сирия и Израел.

История

Основна статия: История на Ливан

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Ливан

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Ливан

Природа

Основна статия: Природа на Ливан

Икономика

Основна статия: Икономика на Ливан

Население

Основна статия: Население на Ливан

Култура

Основна статия: Култура на Ливан

Други


- Комуникации в Ливан
- Транспорт в Ливан
- Армия на Ливан
- Външна политика на Ливан ! ja:レバノン ko:레바논 ms:Lubnan simple:Lebanon th:ประเทศเลบานอน zh-min-nan:Lebanon

Израел

Израел е съвременна