:: wikimiki.org ::

Съединени американски щати

Съединени американски щати

Съединените американски щати (САЩ) (английски:United States of America -USA) е федерална република в Северна Америка, състояща се от 50 щата. Граничи с Канада на север и Мексико на юг. На изток и запад естествени граници образуват съответно Атлантическият и Тихият океан. Щатът Аляска граничи с Русия през Беринговия пролив.

История

Към основна статия История на САЩ На 4 юли 1776 г. е приета Декларацията за независимост с която 13 британски колонии в Америка се отделят от Кралство Великобритания, за да сформират Съединените Американски Щати.

География

Към основна статия География на САЩ САЩ е третата по големина страна в света след Русия и Канада с обща площ от 9 161 930 км²(3 537 441 мили²).

Региони

Съединените щати се разделят на 6 региона на базата на общи географски, исторически, културни, и други сходни характеристики. Тъй като регионите са съставени от щати в съседство един с друг ги слагаме под категория география, но те могат да бъдат и под някои други категории. Регионите се казват:
- Запад
- Нова Англия
- Среден Атлантик
- Среден Запад
- Юг
- Югозапад

Крайбрежия

- Западно крайбрежие
- Източно крайбрежие

Климат

Природа

Метеоритният кратер на Барингер

Държавно устройство

Към основна статия Държавно устройство на САЩ Съгласно Конституцията на САЩ, приета през 1787 г., пълномощитята по осъществяване на държавното управление са в преоргативите на Федералното правителство на САЩ. Останалите, незасегнати в Конституцията, пълномощия се прилагат от щатските власти. В Конституцията е заложен принципът на разделението на властите, според който Федералнто правителство се състои от законодателни, изпълнителни и съдебни органи на държавното управление, действащи независимо един от друг. Висш орган на законодателната власт — двукамарен Конгрес на САЩ:
- Камара на представителите (долна камара);
- Сенат (горна камара) Висш орган на изпълнителната власт - Президентът на САЩ. Висш орган на съдебната власт - Върховният съд на САЩ]. Основни политически партии в САЩ са Републиканската и Демократическата партия, въпреки че съществуват и много малки партии.

Административно деление

Вижте Административно деление на САЩ за карта на САЩ по щати и списък на щатите и съответстващата столица за всеки щат.

Икономика

Към основна статия Икономика на САЩ

Комуникации

Население

Към основна статия Население на САЩ САЩ е третата по население страна в света след Китай и Индия. Населението на САЩ е 296 508 014 души към 2 юли 2005г. 55 489 души са отбелязали, че са с български произход на последното преброяване на населението включващо въпрос за произход.(2000) Най-много българи има в Калифорния 7845, Илиной 6000 и Ню Йорк 5973.(2000) За всички щати вижте Списък на щатите в САЩ по брой българи - 2000 година

Език

В Съединените щати няма официален език. В анкета при преброяване на населението през 2000 г. 215,4 мил. са отбелязали, че говорят английски вкъщи, 28,10 мил. испански, 1,6 мил. френски, 1,5 мил. китайски, 1,38 мил. немски, и други. 28 565 души са казали, че говорят на български език вкъщи като по този показател българският език се нарежда на 64-то място по употреба вкъщи в САЩ.

Най-големите метрополиси

Най-големите метрополиси по население в САЩ за 2000 г. са:
- 1. Ню Йорк-Нюарк-Бриджпорт, Ню Йорк-Ню Джърси-Кънектикът-Пенсилвания 21 361 797
- 2. Лос Анджелис-Лонг Бийч-Ривърсайд, Калифорния 16 373 645
- 3. Чикаго-Нейпървил-Мичиган Сити, Илиной-Индиана-Уисконсин 9 312 255
- 4. Вашингтон-Балтимор -Северна Вирджиния, Окръг Колумбия-Мериленд-Вирджиния-Северна Вирджиния 7 572 647
- 5. Сан Франциско-Сан Хосе-Окланд, (Района на залива на Сан Франциско) Калифорния 7 572 647

Най-големите градове

Най-големите градове по население в САЩ за 2004 г. са (прогноза):
- 1. Ню Йорк, Ню Йорк 8 104 079
- 2. Лос Анджелис, Калифорния 3 845 541
- 3. Чикаго, Илинойс 2 862 244
- 4. Хюстън , Тексас 2 012 626
- 5. Филаделфия, Пенсилвания 1 470 151
- 6. Финикс, Аризона 1 418 041
- 7. Сан Диего, Калифорния 1 263 756
- 8. Сан Антонио , Тексас 1 236 249
- 9. Далас, Тексас 1 210 393
- 10. Сан Хосе, Калифорния 904 522
- 11. Детройт, Мичиган 900 198
- 12. Индианаполис, Индиана 784 242
- 13. Джаксънвил , Флорида 777 704
- 14. Сан Франциско, Калифорния 744 230
- 15. Калъмбъс, Охайо 730 008
- 16. Остин , Тексас 681 804
- 17. Мемфис, Тенеси 671 929
- 18. Балтимор , Мериленд 671 929
- 19. Форт Уърт, Тексас 603 337
- 20. Шарлот , Северна Каролина 594 359

Външни препратки

[http://www.census.gov Официална страница на Бюрото за преброяване на населението]

Култура

Към основна статия Американска култура

Празници

Официални

На федерално ниво съществуват 11 официални празника:
- 1 януари - Денят след Нова Година
- 3-тият понеделник на януари - Рожденият ден на Мартин Лутър Кинг - Младши
- 3-тият понеделник на февруари - Денят на президентите
- Дадена неделя през пролетта - Великден
- 4-тият понеделник на май - Денят на загиналите във войните
- 4 юли - Денят на независимостта
- 4-тият четвъртък на ноември - Денят на благодарността
- 1-вият понеделник на септември - Денят на труда
- 2-рият понеделник на октомври - Денят на Колумб
- 11 ноември - Денят на ветераните
- 25 декември - Коледа

Пътища и транспорт

Автомобилен, магистрали

Тъй като САЩ са създадени от сравнително скоро, по-голямата част от развитието на американските градове е станало след изобретяването на автомобила. За да свърже огромните си територии, Съединените щати са построили мрежа от висококапацитетни, високоскоростни магистрали най-важната част от които е Междущатската Магистрална Система.

Жп

Съединените щати имат и презконтинентална жп система, която се използва за превоз на товари през долните 48 щата. Пътнически жп услуги се извърщват от Амтрак, който обслужва 46 от долните 48 щата.

Външна политика

Въоръжени сили

Основна статия: Въоръжени сили на САЩ Въоръжените сили на САЩ се състоят от:
- Сухопътни войски
- Морска пехота
- Военноморски сили
- Военновъздушни сили
- Брегова охрана

Разузнавателни ведомства

- ЦРУ (Централно Разузнавателно Управление)
- ФБР (Федерално Бюро за Разследване)

Външни препратки

[http://www.artlebedev.ru/kovodstvo2/sections/113/ Тайната на декларацията за независимост на САЩ] (Отлични илюстрации, на руски) ! ja:アメリカ合衆国 ko:미국 ms:Amerika Syarikat simple:United States th:สหรัฐอเมริกา

Северна Америка

Северна Америка е третият по големина континент в света и четвъртият по население. На север граничи със Северния ледовит океан, на изток — със Североатлантическия океан, на юг — с Карибско море, и на запад със Северния Тихи океан. Северна Америка има площ 24 230 000 км². През 2001 г. населението е 454 225 000. Северна Америка заема северната част на Новия свят, Западното полукълбо, или просто Америка. Често към Северна Америка се добавя и остров Гренландия (зависим от Дания). Континентът се свързва с Южна Америка чрез Панамския провлак. По редица географски и културно-исторически причини в някои случаи Северна Америка се използва само за Канада и САЩ (понякога също и Мексико), а останалите страни се отделят в Централна Америка и Антилски острови. В Северна Америка има три големи по площ и население страни: Канада, Мексико и Съединените американски щати (които включват Алеутските острови, Хавайските острови в Тихи океан и Аляска). В южната част на континента има няколко сравнително малки държави: Белиз, Коста Рика, Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама. Понякога САЩ и Канада са наричани Англо-Америка, докато Южна Америка и останалата част на Северна Америка са назовавани с термина Латинска Америка. В най-югоизточната част на континента се намират редица острови. Те включват:
- Ангиля (зависима от Обединеното кралство)
- Антигуа и Барбуда
- Аруба (част от Кралство Нидерландия)
- Барбадос
- Бахамски острови
- Британски Вирджински острови (зависима от Обединеното кралство)
- Американски Вирджински острови (САЩ)
- Гваделупа (Франция)
- Гренада
- Доминика
- Доминиканска република
- Каймански острови (зависима от Обединеното кралство)
- Куба
- Мартиника (Франция)
- Монтсерат (зависим от Обединеното кралство)
- Нидерландски Антили (част от Кралство Нидерландия)
- Пуерто Рико
- Сейнт Винсент и Гренадини
- Сейнт Китс и Невис
- Сейнт Лусия
- Тринидад и Тобаго
- Търкс и Кайкос (зависими от Обединеното кралство)
- Хаити
- Ямайка

Вижте още

- История на Северна Америка
- Велики географски открития ! ja:北アメリカ ko:북아메리카 simple:North America th:ทวีปอเมริกาเหนือ zh-min-nan:Pak Bí-chiu

Канада

Канада, най-северната страна в Северна Америка, е федерация, управлявана като конституционна монархия. Граничи със САЩ на юг, както и на северозапад. Границата със САЩ е най-дългата в света, която не се охранява. Канада граничи и с три океана: Атлантическия на изток, Тихия на запад, и Северния ледовит на север.

История

Основна статия: История на Канада Канада, която е населена с туземци (включително индианци и инуити) от около 10 000 години, е посетена от европейци за пръв път около 1000 г., когато викингите се заселват за кратко в L'Anse aux Meadows в Нюфаундлънд. Повечето трайни европейски заселници идват тук през XVI и XVII век, главно французи.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Канада Канада е конституционна монархия, т.е. държавният глава е монарх, като в момента това е кралица Елизабет II. Монархическият представител в Канада е Главният управител. Неговата роля е да одобрява законите, но има и някои други задължения.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Канада Канада е разделена на 10 провинции и 3 територии. Провинциите в голяма степен са автономни, докато териториите са по-зависими от федералното правителство. Всяка провинция и територия има свои собствени еднокамарни законодателни органи.

Природа

Основна статия: Природа на Канада Източна Канада е разделена на северната гора и неплодородния Канадски щит (Canadian Shield) на север и плодородната долина на река Сейнт Лорънс на юг (където и живее по-голямата част от населението). Големи площи от южна централна Канада са заети от равнини и прерии. Релефът на Западна Канада е най-вече хълмист от двете страни на Скалистите планини. Ръкавът на залива Хъдсън се врязва дълбоко в страната.

Стопанство

Основна статия: Стопанство на Канада Като богата страна с високотехнологична индустрия, съвременна Канада прилича на САЩ по пазарите, към които икономическата й система е ориентирана, по характера на производството и по високите жизнени стандарти.

Население

Основна статия: Население на Канада През 2001 г. 66% от канадците са с европейски произход (най-вече британски и френски), 26% са със смесен и само 6% не са с европейско потекло (най-вече азиатци). Едва 2% от населението е съставено от местни кореняци.

Култура

Основна статия: Култура на Канада Канадската култура е силно повлияна от британската и американската, но все пак притежава много уникални черти. През последните няколко десетилетия се развива все по-ярка и самостоятелна канадска култура, отчасти поради национализма, обхванал Канада през годините около Канадската стогодишнина през 1967 г.

Други

- Комуникации в Канада
- Транспорт в Канада
- Армия на Канада
- Външна политика на Канада

Външни препратки

- [http://www.populationdata.net PopulationData.net]
- [http://canada.gc.ca Официален сайт на канадското правителство]
- [http://www.rsf.fr/article.php3?id_article=4116 Световна класация по свобода на словото] — Намира се на 5-то място от общо 139 държави
- [http://gordie.ca Новини от Канада и хумор]
- [http://www.lonelyplanet.com/destinations/north_america/canada Канада в сайта Lonely Planet] Категория:Канада als:Kanada ja:カナダ ko:캐나다 ms:Kanada simple:Canada th:ประเทศแคนาดา zh-min-nan:Canada

Мексико

: За града със същото име вижте Мексико (град). ---- Мексико е държава в Северна Америка, която граничи на север със САЩ, на югоизток с Гватемала и Белиз, на запад с Тихия океан и на изток с Мексиканския залив и Карибско море. Мексико е най-северната, и трета по големина държава в Латинска Америка. Категория:Мексико ja:メキシコ ko:멕시코 ms:Mexico simple:Mexico zh-min-nan:México

Тихи океан

Тихият океан е най-големият океан на Земята, част от Световния океан.

Общи характеристики

Разположен между континентите Азия и Австралия на запад, Северна и Южна Америка на изток, Антарктида на юг. Границата със Северния ледовит океан е по Беринговия проток — от нос Дежньов до нос Принц Уелски; с Индийския океан — от Малайския проток, край островите Суматра, Ява и Нова Гвинея, Торесовия и Басовия проток до Антарктида; с Атлантическия океан - от нос Хорн до Антарктида. Площ с периферните морета 178,7 млн. км². През Тихия океан по 180°-овия меридиан (с изключения) минава линията на смяна на датата. Тихият океан се простира от север на юг на 15 800 км, а от запад на изток на 19 500 км. Заема 35,22% от площта на Земята и на него се падат почти 50% от площта на Световния океан. Тихият океан има силно развити брегове от различен тип, но преобладават фиордовите и абразионните. По брой на островите (около 10 хил.) и обща площ Тихият океан е на първо място. Шелфът в Тихия океан заема 1,7% от площта на океанското дъно, континенталният склон — 7%, дълбоководните ровове — 1,3%, абисалното дъно — 9%.Континенталните склонове са стръмни, често разчленени от каньони. По северната и западната периферия на Тихия океан се простира система от котловини (дълбочина от 3000 до 7000 м), островни дъги и свързаните с тях дълбоководни ровове - Алеутски ров, Курило-Камчатски ров, Мариански ров. Най-голямата структурна форма в Тихия океан е Източнотихоокеанският хребет, който го разделя на 2 асиметрични части. Дъното на Източния Тихи океан е разпукано от много успоредни разломи (Мъри, Кларион, Клипертън) с дължина стотици километри. Теригенни, пелагични и хемогенни (конкрекции с желязо, манган, мед, никел, кобалт и др.) морски утайки. Атмосферната циркулация над Тихия океан се определя от 4 основни области на атмосферен пренос: Алеутски минимум, Севернотихоокеански, Южнотихоокеански и Антарктически максимум. В тропичните и субтропичните ширини главно устойчиви североизточни (на север) и югоизточни (на юг) ветрове — пасати, и силни западни ветрове — в умерените ширини. Средна февруарска температура на повърхностните води 26-28°С — на Екватора, до -0,5-1°С — северно от 58° с.ш. и южно от 68° ю.ш.; през август — съответно 25-29°С на Екватора, 5-8°С в Беринговия проток, -0,5 до 1°С — южно от 60°-62° ю.ш. Соленост от 30,0‰ в източната част на умерените ширини до 36,5 ‰ в южните субтропици. Приливи от 0,4 м в Океания до 12,9 м в Пенжинская губа, Охотско море. Чести цунами. От Антарктида се откъсват и плуват айсберги, достигащи понякога до 46° ю.ш.

Флора и фауна

Фауната на Тихия океан включва около 100 000 вида, 2800 от които са риби (селда, скумрия, сардина, тон, калкан, треска, акули). В зоната на шелфа — разнообразни водорасли, молюски, червеи, ракообразни и др. организми. В тропичните ширини — силно развитие на кораловите рифове. В умерените ширини — много бозайници (кит, косатка, морж, тюлени). Във фауната — много ендемити.

Икономика

Риболов — 1/3 от световния улов. Пристанища: Владивосток, Русия; Вонсан, КНДР; Шанхай, Китай; Токио, Япония; Сингапур; Сидни, Австралия; Ванкувър, Канада; Сан Франсиско, Лос Анджелис, САЩ, и др. Категория:Океани ja:太平洋 ko:태평양 simple:Pacific Ocean th:มหาสมุทรแปซิฟิก zh-min-nan:Thài-pêng-iûⁿ

Русия

Русия, официално Руска федерация, е най-голямата по територия държава в света. Тя обхваща обширни територии в Източна Европa и Северна Азия. Русия граничи с Норвегия, Финландия, Естония, Литва, Латвия, Полша (последните две граничат с руския анклав Калининградска област), Беларус, Украйна, Грузия, Азербайджан, Казахстан, Китайската народна република, Монголия и Северна Корея. Русия се доближава до САЩ при Беринговия пролив. Северната и източна й граница представляват Атлантическия, Северния ледовит и Тихия океан. Русия също така има излаз на Черно, Балтийско и Каспийско море. Площ - 17 075 милиона км². Население - 145,5 милиона (2002).

История

Основна статия: История на Русия

До X век

Върху части от територията на днешна Русия през 1 хилядолетие пр.н.е. съществуват Боспорската държава и Скитската държава. На основната територия на европейската част на Русия са живеели фино-угри и балтски племена. През 552—745 част от територията на днешна Русия е заемана от Стара Велика България и държавата на тюрките (Тюркски хаганат). През средата на VII—X век по долното течение на Волга, в Северен Кавказ и около Азовско море се е разполагал Хазарският хаганат. В началто на VIII век — 926 г. в Далечния изток е съществувала държавата Бохай. В X—XIV век по средното течение на Волга и около Кама се е намирала Волжка България.

X—XIX век

В X век се образува Древноруска държава с център Киев (съвр. Украйна). Около 988 Киевската държава приема християнството в православния му вариант. През XII—XIV век в Източна Европа са съществували Новгородската република, Владимиро-Суздалското княжество, Галицко-Волинското княжество и други княжества. В XIII век източнославянските княжества, Волжско-Камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие (1237—1242), шведска и немска агресия (Невската битка, 1240; Ледовото побоище, 1242). Почти 250-годишното монголо-татарско иго завършва с прогонването на нашествениците от обединените сили (Куликовската битка, 1380; Противостоенето на Угра, 1480). В XIV—XVI век, след завладяването на Новгородската република, около Москва се образува Московска централизирана държава, която включва всичките земи на Северо-източните и северо-западните княжевства, образувало се ядрото на великоруската народност. От края на XVIвек — до средата на XVII век се е оформило крепостното право. В началото на XVII век Московската държава отразява полско-литовската и шведската интервенции. През средата на XVII век Украйна като автономия влиза в състава на Руската държава. Реформите на Петър І (от края на XVII век — 1-та четвърт на XVIII век) са оказали значително влияние на социално-икономическото и културно развитие на страната. Победата в Северната война 1700—1721 дава изход на Русия на Балтийско море. В резултат на присъединяването в XVI век—XIX век на северните територии, Поволжието, Урал, Сибир, Далечния изток, влизането в състава на Русия на редица народи, се е образувала многонационална държава: Руската империя. Русия отразява нашествието на Наполеон през 1812 г.. Селската реформа 1861г. отменя крепосното право и започва развитието на капитализма. В края на XIX век — до началото на XX век възникват политическите партии, профсъюзи; учредена е Государственная дума Российской империи(Парламент).

XX—XXI векове

Руско-японската война 1904—1905 способства за избухването на Революцията от 1905-07. Русия взема участие в Първата световна война 1914—1918. През Февруарската революция 1917 е свалено самодържавието. На 25 октомври (7 ноември нов стил) 1917 избухва Октомврийската революция. Провъзгласена е власт на Съветите на работническите, войнишките и селски депутати. В страната е установена монополна политическа власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат. Развилата се гражданска война 1917-1922г. и интервенцията на Съветска Русия в образуваните след разпада на Руската империя нови независими държави в Източна Европа и Средна Азия способства за утвърждаването на военно-комунистическите принципи за организация на обществото, система на производство и разпределение. През януари 1918 е образувана Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република (РСФСР). В 1921 е възприета нова икономическа политика (НЭП). На 30 декември 1922 РСФСР заедно с Украйна (УССР), Беларус (БССР) и републиките от Кавказ образуват Съюз на Съветските Социалистически Републики (СССР). По нататъшното развитие на републиките е неразделно свързано с СССР. На 12 юни 1990 Събранието на народните депутати (Съезд народных депутатов республики) приема Декларация за държавния суверинитет на Руската Федерация. В 1991 е учреден постът на президента. През септември 1993г. с Указ на президента е ликвидирана системата на съветите; през декември 1993 е приета Конституцията на Руската Федерация. В Русия се осъществява преход от комунистически тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Русия Държавното устройство на Руската Федерация се определя от Конституцията, която беше приета в 1993година. Държавен глава — Президентът на Руската Федерация, който се явява също и Върховен Главнокомандващ на Въоръжените сили (избира се на 4 години със всеобщо избирателно право при тайно гласуване). Представителен и законодателен орган на Руската Федерация — двукамерно Федерално Събрание на Руската Федерация което се състои от: Съвет на Федерацията и Държавна Дума. В Съвета на Федерацията влизат по двама представителя от всеки регион на Русия. Половината от депутатите в Държавната Дума се избират по едномандатни окръзи по мажоритарната система, втората половина - по партийни списъци на основата на пропорционалната система. Напоследък мажоритарните елементи бяха премахнати. Членовете на Федералното Събрание се избират веднъж на 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от Правителството на Руската Федерация. Председателя на Правителството се назначава от Президента със съгласието на Държавната Дума. В регионите законодателните събрания се избират по смесена система. От 12 декември 2004 година Владимир Путин подписва закон за утвърждаването на главите на субектите на РФ от регионалните парламенти по предложение на Президента на РФ. Законът заменя всенародните губернаторски избори с процедурата "даване на пълномощия от висшето длъжностно лице на РФ". Законът допуска разпускане на регионалните парламенти в случай на неприемане от него на кандидатурата, предложена от Президента. Губернаторите се назначават за срок от 5 години и могат да заемат своя пост неограничен брой пъти.

Административно деление

Природа

Основна статия: Природа на Русия

Стопанство

Основна статия: Стопанство на Русия

Население

Основна статия: Население на Русия

Култура

Основна статия: Култура на Русия

Други

- Комуникации в Русия
- Транспорт в Русия
- Армия на Русия
- Външна политика на Русия

Външни препратки

- als:Russland ja:ロシア ko:러시아 ms:Russia roa-rup:Rusii simple:Russia th:สหพันธรัฐรัสเซีย zh-min-nan:Lō·-se-a

Канада

История

Държавно устройство

Административно деление

Природа

Стопанство

Население

Култура

Други

- Комуникации в Канада
- Транспорт в Канада
- Армия на Канада
- Външна политика на Канада

Външни препратки

Запад (САЩ)

Западът (на английски: The West) е регион в САЩ.

Щати

- Айдахо
- Аляска
- Вашингтон
- Калифорния
- Колорадо
- Монтана
- Невада
- Орегон
- Уайоминг
- Хаваи
- Юта Категория:Региони в САЩ

Среден Атлантик (САЩ)

Средният Атлантик (на английски: The Mid-Atlantic) е регион в САЩ.

Щати

- Вашингтон
- Делауеър
- Мериленд
- Ню Джърси
- Ню Йорк
- Пенсилвания Категория:Региони в САЩ

Юг (САЩ)

Югът (на английски: The South) е регион в САЩ.

Щати

- Алабама
- Арканзас
- Вирджиния
- Джорджия
- Кентъки
- Луизиана
- Мисисипи
- Северна Каролина
- Тенеси
- Флорида
- Южна Каролина Категория:Региони в САЩ

Югозапад (САЩ)

Югозападът (на английски: The Southwest) е регион в САЩ.

Щати

- Аризона
- Ню Мексико
- Оклахома
- Тексас Категория:Региони в САЩ

Източно крайбрежие на САЩ

Източното крайбрежие на САЩ (East Coast) е географско и културно понятие за крайбрежните щати разположени на източния бряг на САЩ на Атлантическия океан. Често "Източното крайбрежие" е и термин, който се използва за регионите Нова Англия и Среден Атлантик по специфично.

Щати

Географското понятие "Източно крайбрежие на САЩ" се състои от следните щати (списък на щатите с излаз на Атлантическия океан):
- Вирджиния
- Делауеър
- Джорджия
- Кънектикът
- Масачузец
- Мейн
- Мериленд
- Ню Джърси <