:: wikimiki.org ::
| Урал (река) |
Урал (река)Река Урал извира от планина Урал и се влива в Каспийско море чрез два ръкава. По пътя си пресича част от Източна Европа, Русия и Казахстан. Дължината й е 2428км., с общ (водосборен) басейн - 231 000км2 и средногодишен отток - 225 м3/с. Замръзва от ноември до април. Подходяща за изграждане на язовири и ВЕЦ. Плавателна е от устието си до гр. Уралск в Русия.
На река Урал градове с по-голямо значение са Орск, Новотроицк, Оренбург.
До 1775г. е била известна с името Яик
Категория:Реки в Русия
Урал (планина)Планината Урал е планинска система в Русия, разположена между Европа и Азия. Дължината й е около 2000км., височината й достига до 1894м. при връх Народная. Изградена е от варовици и кварцити. Богата на много полезни изкопаеми - медни, хромови, железни, никелови руди, въглища, нефт, природен газ, азбест, злато, платина, скъпоценни камъни. Има ясно изразен континентален климат и ледници. По-големи реки: р.Печора, р.Тобол, р.Кама, р.Урал. Горите са предимно от ела, бор, бреза. На юг преминават в лесостеп и степ. Обособени са множество резервати.
Географски е разделена на пет региона: Южен, среден, северен, субарктичен и арктичен Урал.
Категория:Планини в Европа
ja:ウラル山脈
ko:우랄 산맥
Европа
Европа е името на континент в Северното полукълбо, който граничи с Атлантическия океан на запад; Северния ледовит океан на север; река Урал и планината Урал на изток; Черно море, Прикавказието и Каспийско море на югоизток, и Средиземно море на юг. Крайните точки на Европа са нос Рока на запад, нос Нордкин на север и нос Мароки на юг. Площта на континента е Площ около 10 000 000 km2, а на прилежащите острови - около 730 000 km2. Европа е на предпоследно място в света по площ, но е вторият най-населен континент след Азия.
Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа, минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари, по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато - до Черно море.
Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) - най-голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.
Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната - -28 m (Каспийска депресия). Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина, Източноевропейска равнина, Долнодунавска низина, Парижки басейн и други. Планините са около 20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколкщо вулкана, най-известни от които са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин.
Сред полезни изкопаеми, срещащи се в Европа са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн, железни руди (Курска магнитна аномалия, Урал, Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.
По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад - океански, на изток - континентален, със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна Европа - субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до 12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500-2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km2.
Главните европейски реки са Волга, Днепър, Дон, Дунав, Висла, Одра, Елба, Рейн, Лоара, Рона, Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.
Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини и тундра, на юг - лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток - полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.
Държави
Категория:Европа
als:Europa
ja:ヨーロッパ
ko:유럽
ms:Eropah
roa-rup:Evropa
simple:Europe
th:ทวีปยุโรป
zh-min-nan:Europa
Русия
Русия, официално Руска федерация, е най-голямата по територия държава в света. Тя обхваща обширни територии в Източна Европa и Северна Азия. Русия граничи с Норвегия, Финландия, Естония, Литва, Латвия, Полша (последните две граничат с руския анклав Калининградска област), Беларус, Украйна, Грузия, Азербайджан, Казахстан, Китайската народна република, Монголия и Северна Корея. Русия се доближава до САЩ при Беринговия пролив. Северната и източна й граница представляват Атлантическия, Северния ледовит и Тихия океан. Русия също така има излаз на Черно, Балтийско и Каспийско море. Площ - 17 075 милиона км². Население - 145,5 милиона (2002).
История
Основна статия: История на Русия
Върху части от територията на днешна Русия през 1 хилядолетие пр.н.е. съществуват Боспорската държава и Скитската държава. На основната територия на европейската част на Русия са живеели фино-угри и балтски племена. През 552—745 част от територията на днешна Русия е заемана от Стара Велика България и държавата на тюрките (Тюркски хаганат). През средата на VII—X век по долното течение на Волга, в Северен Кавказ и около Азовско море се е разполагал Хазарският хаганат. В началто на VIII век — 926 г. в Далечния изток е съществувала държавата Бохай. В X—XIV век по средното течение на Волга и около Кама се е намирала Волжка България.
В X век се образува Древноруска държава с център Киев (съвр. Украйна). Около 988 Киевската държава приема християнството в православния му вариант. През XII—XIV век в Източна Европа са съществували Новгородската република, Владимиро-Суздалското княжество, Галицко-Волинското княжество и други княжества.
В XIII век източнославянските княжества, Волжско-Камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие (1237—1242), шведска и немска агресия (Невската битка, 1240; Ледовото побоище, 1242). Почти 250-годишното монголо-татарско иго завършва с прогонването на нашествениците от обединените сили (Куликовската битка, 1380; Противостоенето на Угра, 1480). В XIV—XVI век, след завладяването на Новгородската република, около Москва се образува Московска централизирана държава, която включва всичките земи на Северо-източните и северо-западните княжевства, образувало се ядрото на великоруската народност. От края на XVIвек — до средата на XVII век се е оформило крепостното право.
В началото на XVII век Московската държава отразява полско-литовската и шведската интервенции. През средата на XVII век Украйна като автономия влиза в състава на Руската държава. Реформите на Петър І (от края на XVII век — 1-та четвърт на XVIII век) са оказали значително влияние на социално-икономическото и културно развитие на страната.
Победата в Северната война 1700—1721 дава изход на Русия на Балтийско море. В резултат на присъединяването в XVI век—XIX век на северните територии, Поволжието, Урал, Сибир, Далечния изток, влизането в състава на Русия на редица народи, се е образувала многонационална държава: Руската империя.
Русия отразява нашествието на Наполеон през 1812 г..
Селската реформа 1861г. отменя крепосното право и започва развитието на капитализма. В края на XIX век — до началото на XX век възникват политическите партии, профсъюзи; учредена е Государственная дума Российской империи(Парламент).
Руско-японската война 1904—1905 способства за избухването на Революцията от 1905-07. Русия взема участие в Първата световна война 1914—1918. През Февруарската революция 1917 е свалено самодържавието. На 25 октомври (7 ноември нов стил) 1917 избухва Октомврийската революция. Провъзгласена е власт на Съветите на работническите, войнишките и селски депутати. В страната е установена монополна политическа власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат. Развилата се гражданска война 1917-1922г. и интервенцията на Съветска Русия в образуваните след разпада на Руската империя нови независими държави в Източна Европа и Средна Азия способства за утвърждаването на военно-комунистическите принципи за организация на обществото, система на производство и разпределение. През януари 1918 е образувана Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република (РСФСР). В 1921 е възприета нова икономическа политика (НЭП). На 30 декември 1922 РСФСР заедно с Украйна (УССР), Беларус (БССР) и републиките от Кавказ образуват Съюз на Съветските Социалистически Републики (СССР). По нататъшното развитие на републиките е неразделно свързано с СССР. На 12 юни 1990 Събранието на народните депутати (Съезд народных депутатов республики) приема Декларация за държавния суверинитет на Руската Федерация. В 1991 е учреден постът на президента. През септември 1993г. с Указ на президента е ликвидирана системата на съветите; през декември 1993 е приета Конституцията на Руската Федерация. В Русия се осъществява преход от комунистически тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика.
Държавно устройство
Основна статия: Държавно устройство на Русия
Държавното устройство на Руската Федерация се определя от Конституцията, която беше приета в 1993година.
Държавен глава — Президентът на Руската Федерация, който се явява също и Върховен Главнокомандващ на Въоръжените сили (избира се на 4 години със всеобщо избирателно право при тайно гласуване).
Представителен и законодателен орган на Руската Федерация — двукамерно Федерално Събрание на Руската Федерация което се състои от: Съвет на Федерацията и Държавна Дума.
В Съвета на Федерацията влизат по двама представителя от всеки регион на Русия.
Половината от депутатите в Държавната Дума се избират по едномандатни окръзи по мажоритарната система, втората половина - по партийни списъци на основата на пропорционалната система. Напоследък мажоритарните елементи бяха премахнати.
Членовете на Федералното Събрание се избират веднъж на 4 години.
Изпълнителната власт се осъществява от Правителството на Руската Федерация.
Председателя на Правителството се назначава от Президента със съгласието на Държавната Дума.
В регионите законодателните събрания се избират по смесена система.
От 12 декември 2004 година Владимир Путин подписва закон за утвърждаването на главите на субектите на РФ от регионалните парламенти по предложение на Президента на РФ.
Законът заменя всенародните губернаторски избори с процедурата "даване на пълномощия от висшето длъжностно лице на РФ".
Законът допуска разпускане на регионалните парламенти в случай на неприемане от него на кандидатурата, предложена от Президента.
Губернаторите се назначават за срок от 5 години и могат да заемат своя пост неограничен брой пъти.
Административно деление
Основна статия: Административно деление на Русия
Русия е държава с федеративно устройство. В състава и влизат 1066 града и 2070 населени места от градски тип (1994).
Столица — Москва. В състава на Руската Федерация влизат 88 равноправни юридически субекта:
- 21 републики:
Адигея, Бурятия, Кабардино-Балкария, Карелия, Мордовия, Тува, Чечня, Алтай, Дагестан, Калмикия, Коми, Северна Осетия, Удмуртия, Чувашия, Башкортостан, Ингушетия, Карачаево-Черкесия, Марий Ел, Татарстан, Хакасия, Якутия.
- 7 края:
Приморски край, Хабаровски край, Красноярски край, Краснодарски край, Пермски край, Ставрополски край, Алтайски край.
- 48 области:
Амурска област, Архангелска област, Астраханска област, Белгородска област, Брянска област, Владимирска област, Волгоградска област, Вологодска област, Воронежка област, Ивановска област, Иркутска област, Калининградска област, Кемеровска област, Калужска област, Камчатска област, Кировска област, Костромска област, Курганска област, Курска област, Ленинградска област, Липецка област, Магаданска област, Московска област, Мурманска област, Нижегородска област, Новгородска област, Новосибирска област, Оренбургска област, Омска област, Орловска област, Пензенска област, Псковска област, Ростовска област, Рязанска област, Самарска област, Саратовска област, Свердловска област, Сахалинска област, Смоленска област, Тамбовска област, Тверска област, Томска област, Тулска област, Тюменска област, Уляновска област, Челябинска област, Читинска област, Ярославска област.
- 1 автономна област: Еврейска автономна област.
- 10 автономни окръга:
Агинскобурятски автономен окръг, Корякски автономен окръг, Ненецки автономен окръг, Таймирски автономен окръг, Устордински автономен окръг, Бурятски автономен окръг, Хантимансийски автономен окръг, Чукотски автономен окръг, Евенкски автономен окръг, Ямалоненецки автономен окръг.
Напоследък започна окрупняване на тези субекти на федерацията чрез сливане.
- градове с федерално значение: Москва, Санкт Петербург.
На 13 май 2000 г. с указ № 849 на Президента на Руската федерация са създадени 7 федерални окръга, които обединяват равноправните юридически от състава на федерацията.
Природа
Основна статия: Природа на Русия
Стопанство
Основна статия: Стопанство на Русия
Население
Основна статия: Население на Русия
Култура
Основна статия: Култура на Русия
Други
- Комуникации в Русия
- Транспорт в Русия
- Армия на Русия
- Външна политика на Русия
Външни препратки
-
als:Russland
ja:ロシア
ko:러시아
ms:Russia
roa-rup:Rusii
simple:Russia
th:สหพันธรัฐรัสเซีย
zh-min-nan:Lō·-se-a
Русия
Русия, официално Руска федерация, е най-голямата по територия държава в света. Тя обхваща обширни територии в Източна Европa и Северна Азия. Русия граничи с Норвегия, Финландия, Естония, Литва, Латвия, Полша (последните две граничат с руския анклав Калининградска област), Беларус, Украйна, Грузия, Азербайджан, Казахстан, Китайската народна република, Монголия и Северна Корея. Русия се доближава до САЩ при Беринговия пролив. Северната и източна й граница представляват Атлантическия, Северния ледовит и Тихия океан. Русия също така има излаз на Черно, Балтийско и Каспийско море. Площ - 17 075 милиона км². Население - 145,5 милиона (2002).
История
Основна статия: История на Русия
Върху части от територията на днешна Русия през 1 хилядолетие пр.н.е. съществуват Боспорската държава и Скитската държава. На основната територия на европейската част на Русия са живеели фино-угри и балтски племена. През 552—745 част от територията на днешна Русия е заемана от Стара Велика България и държавата на тюрките (Тюркски хаганат). През средата на VII—X век по долното течение на Волга, в Северен Кавказ и около Азовско море се е разполагал Хазарският хаганат. В началто на VIII век — 926 г. в Далечния изток е съществувала държавата Бохай. В X—XIV век по средното течение на Волга и около Кама се е намирала Волжка България.
В X век се образува Древноруска държава с център Киев (съвр. Украйна). Около 988 Киевската държава приема християнството в православния му вариант. През XII—XIV век в Източна Европа са съществували Новгородската република, Владимиро-Суздалското княжество, Галицко-Волинското княжество и други княжества.
В XIII век източнославянските княжества, Волжско-Камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие (1237—1242), шведска и немска агресия (Невската битка, 1240; Ледовото побоище, 1242). Почти 250-годишното монголо-татарско иго завършва с прогонването на нашествениците от обединените сили (Куликовската битка, 1380; Противостоенето на Угра, 1480). В XIV—XVI век, след завладяването на Новгородската република, около Москва се образува Московска централизирана държава, която включва всичките земи на Северо-източните и северо-западните княжевства, образувало се ядрото на великоруската народност. От края на XVIвек — до средата на XVII век се е оформило крепостното право.
В началото на XVII век Московската държава отразява полско-литовската и шведската интервенции. През средата на XVII век Украйна като автономия влиза в състава на Руската държава. Реформите на Петър І (от края на XVII век — 1-та четвърт на XVIII век) са оказали значително влияние на социално-икономическото и културно развитие на страната.
Победата в Северната война 1700—1721 дава изход на Русия на Балтийско море. В резултат на присъединяването в XVI век—XIX век на северните територии, Поволжието, Урал, Сибир, Далечния изток, влизането в състава на Русия на редица народи, се е образувала многонационална държава: Руската империя.
Русия отразява нашествието на Наполеон през 1812 г..
Селската реформа 1861г. отменя крепосното право и започва развитието на капитализма. В края на XIX век — до началото на XX век възникват политическите партии, профсъюзи; учредена е Государственная дума Российской империи(Парламент).
Руско-японската война 1904—1905 способства за избухването на Революцията от 1905-07. Русия взема участие в Първата световна война 1914—1918. През Февруарската революция 1917 е свалено самодържавието. На 25 октомври (7 ноември нов стил) 1917 избухва Октомврийската революция. Провъзгласена е власт на Съветите на работническите, войнишките и селски депутати. В страната е установена монополна политическа власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат. Развилата се гражданска война 1917-1922г. и интервенцията на Съветска Русия в образуваните след разпада на Руската империя нови независими държави в Източна Европа и Средна Азия способства за утвърждаването на военно-комунистическите принципи за организация на обществото, система на производство и разпределение. През януари 1918 е образувана Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република (РСФСР). В 1921 е възприета нова икономическа политика (НЭП). На 30 декември 1922 РСФСР заедно с Украйна (УССР), Беларус (БССР) и републиките от Кавказ образуват Съюз на Съветските Социалистически Републики (СССР). По нататъшното развитие на републиките е неразделно свързано с СССР. На 12 юни 1990 Събранието на народните депутати (Съезд народных депутатов республики) приема Декларация за държавния суверинитет на Руската Федерация. В 1991 е учреден постът на президента. През септември 1993г. с Указ на президента е ликвидирана системата на съветите; през декември 1993 е приета Конституцията на Руската Федерация. В Русия се осъществява преход от комунистически тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика.
Държавно устройство
Основна статия: Държавно устройство на Русия
Държавното устройство на Руската Федерация се определя от Конституцията, която беше приета в 1993година.
Държавен глава — Президентът на Руската Федерация, който се явява също и Върховен Главнокомандващ на Въоръжените сили (избира се на 4 години със всеобщо избирателно право при тайно гласуване).
Представителен и законодателен орган на Руската Федерация — двукамерно Федерално Събрание на Руската Федерация което се състои от: Съвет на Федерацията и Държавна Дума.
В Съвета на Федерацията влизат по двама представителя от всеки регион на Русия.
Половината от депутатите в Държавната Дума се избират по едномандатни окръзи по мажоритарната система, втората половина - по партийни списъци на основата на пропорционалната система. Напоследък мажоритарните елементи бяха премахнати.
Членовете на Федералното Събрание се избират веднъж на 4 години.
Изпълнителната власт се осъществява от Правителството на Руската Федерация.
Председателя на Правителството се назначава от Президента със съгласието на Държавната Дума.
В регионите законодателните събрания се избират по смесена система.
От 12 декември 2004 година Владимир Путин подписва закон за утвърждаването на главите на субектите на РФ от регионалните парламенти по предложение на Президента на РФ.
Законът заменя всенародните губернаторски избори с процедурата "даване на пълномощия от висшето длъжностно лице на РФ".
Законът допуска разпускане на регионалните парламенти в случай на неприемане от него на кандидатурата, предложена от Президента.
Губернаторите се назначават за срок от 5 години и могат да заемат своя пост неограничен брой пъти.
Административно деление
Основна статия: Административно деление на Русия
Русия е държава с федеративно устройство. В състава и влизат 1066 града и 2070 населени места от градски тип (1994).
Столица — Москва. В състава на Руската Федерация влизат 88 равноправни юридически субекта:
- 21 републики:
Адигея, Бурятия, Кабардино-Балкария, Карелия, Мордовия, Тува, Чечня, Алтай, Дагестан, Калмикия, Коми, Северна Осетия, Удмуртия, Чувашия, Башкортостан, Ингушетия, Карачаево-Черкесия, Марий Ел, Татарстан, Хакасия, Якутия.
- 7 края:
Приморски край, Хабаровски край, Красноярски край, Краснодарски край, Пермски край, Ставрополски край, Алтайски край.
- 48 области:
Амурска област, Архангелска област, Астраханска област, Белгородска област, Брянска област, Владимирска област, Волгоградска област, Вологодска област, Воронежка област, Ивановска област, Иркутска област, Калининградска област, Кемеровска област, Калужска област, Камчатска област, Кировска област, Костромска област, Курганска област, Курска област, Ленинградска област, Липецка област, Магаданска област, Московска област, Мурманска област, Нижегородска област, Новгородска област, Новосибирска област, Оренбургска област, Омска област, Орловска област, Пензенска област, Псковска област, Ростовска област, Рязанска област, Самарска област, Саратовска област, Свердловска област, Сахалинска област, Смоленска област, Тамбовска област, Тверска област, Томска област, Тулска област, Тюменска област, Уляновска област, Челябинска област, Читинска област, Ярославска област.
- 1 автономна област: Еврейска автономна област.
- 10 автономни окръга:
Агинскобурятски автономен окръг, Корякски автономен окръг, Ненецки автономен окръг, Таймирски автономен окръг, Устордински автономен окръг, Бурятски автономен окръг, Хантимансийски автономен окръг, Чукотски автономен окръг, Евенкски автономен окръг, Ямалоненецки автономен окръг.
Напоследък започна окрупняване на тези субекти на федерацията чрез сливане.
- градове с федерално значение: Москва, Санкт Петербург.
На 13 май 2000 г. с указ № 849 на Президента на Руската федерация са създадени 7 федерални окръга, които обединяват равноправните юридически от състава на федерацията.
Природа
Основна статия: Природа на Русия
Стопанство
Основна статия: Стопанство на Русия
Население
Основна статия: Население на Русия
Култура
Основна статия: Култура на Русия
Други
- Комуникации в Русия
- Транспорт в Русия
- Армия на Русия
- Външна политика на Русия
Външни препратки
-
als:Russland
ja:ロシア
ko:러시아
ms:Russia
roa-rup:Rusii
simple:Russia
th:สหพันธรัฐรัสเซีย
zh-min-nan:Lō·-se-a
1775
Събития
- 17 януари – За пръв път е поставена пиесата „Съперници“ на Ричард Шеридан.
Родени
-
Починали
-
71775
ko:1775년
Grand pavois
- Un grand pavois est un étendage de drapeaux de code de l'avant à l'arrière d'un bateau, en passant par les mâts. Celui-ci ne se fait qu'à quai.
- Le Grand Pavois de la Rochelle est un salon nautique annuel qui se tient à La Rochelle, organisé par l'Association du Grand Pavois
- Le Grand Pavois de Paris est un ensemble immobilier situé dans le 15 arrondissement de Paris
- Le Grand Pavois est un cinéma de quatre salles situé dans cet ensemble
- Le Grand Pavois est un hôtel Best Western d'Antibes
- Le Grand Pavois est un hôtel du Lavandou
- Le Grand Pavois est un hôtel de Fécamp
- La Frégate Grand Pavois est une voiture Renault des années 1950
- Le Grand Pavois est un restaurant de Guyane
- Grand Pavois immobilier est une agence immobilière de l'Hérault
- Le Grand Pavois est une plage d'Amborovy (Madagascar)
download sitemap programy hotels edinburgh uk gry zrcznociowe tani sylwester
|
|
|
| :: RELATED NEWS :: |
Сяна
Кури́льск — город в России, административный центр Курильского района Сахали
|
Горки
Горки, город, центр Горецкого района Могилёвской области Беларуси, на реке Кино в 1989 году
Дорожки
# Песня без снов — 5:06
# Звезда по имени Солнце — 3:45
# Невеселая песня — 4:18
# Сказка — 5:58
# Место для шага вперед — 3:39
# Пачка сигарет — 4:28
# Стук — 3:50
# Печаль — 5:32
#
|
СОРМ
СОРМ (Система Оперативно-Розыскных Мероприятий) — согласно Закону «О связи» и приказу Министерства связи № 2339 от 9 августа 2000 г., комплекс технических средств и мер, предназначенных для проведения оперативно-розыскных мероприятий на сетях телефон<
|
Лами Луи
Эжен Луи Лами (Louis Eugene Lami) (12 января 1800, Париж — 19 декабря 1890, там же) — французский 12 января 1800, Париж — 19 декабря 1890, там же) — французский 12 января 1800, Париж — 19 декабря 1890, там же) — французский 12 января 1800, Париж — 19 декабря 1890, там же) — французский Закону «О связи» и приказу Министерства связи № 2339 от 9 августа 2000 г., комплекс технических средств и мер, предназначенных для проведения оперативно-розыскных мероприятий на сетях телефон<
|
Лами, Эжен
Эжен Луи Лами (Louis Eugene Lami) (12 января 1800, Париж — 19 декабря 1890, там же) — французский | |
