Марс е четвъртата планета от Слънцето в Слънчевата система. Тя носи името на бога на войната от римската митологияМарс поради факта, че изглежда червена на нощното небе. По тази причина е наричана още „Червената планета“. Марс има два естествени спътника: Фобос и Деймос, които са малки по размери, с неправилна форма и за които се счита, че са прихванати от гравитацията на планетата астероиди. Символът на планетата е стилизирано изображение на щита и копието на Марс (♂).
Физически характеристики
На вид Марс е червеникаво-кафяв. Неговата обща повърхност е почти толкова голяма, колкото общата площ на земните континенти, а масата му е 10 пъти по-малка от земната. Денят на Марс е с продължителност, близка до тази на земния — 24 часа, 39 минути и 35,244 секунди.
Атмосфера
континент]
Атмосферата на Марс е изключително тънка: повърхностното й налягане е едва 750 паскала (0,75% или 133 пъти по-малко от това на земното морско равнище). Тя се състои от 95% въглероден диоксид, 3% азот, 1,6% аргон и следи от кислород и вода. През 2003 г. по време на наблюдения от Земята е открит и метан — откритие, потвърдено през март2004 г. от апарата Марс Експрес Орбитър.
Метанът е нестабилен газ и се разгражда под въздействието на слънчевото лъчение и други химически вещества. Поради това неговото наличие сочи, че съществува или е съществувал в недалечното минало механизъм за отделянето му, вероятно намиращ се на повърхността на планетата. Засега се счита, че газът е с вулканичен произход или е попаднал на повърхността вследствие от сблъсъци с комети. Учените не изключват възможността газът да е продукт на жизената дейност на метаногенни организми, но за това не са налични достатъчно доказателства. Метанът не е разпределен равномерно в атмосферата, а е под формата на облаци, което показва, че бива сравнително бързо разграждан и отделян. Планират се допълнителни изследвания с цел доказване на произхода на метана чрез „съпътстващи газове“: етан в случай на биологични дейности и серен диоксид, сочещ вулканизъм.
За атмосферата на Марс е характерна и циркулация на водните пари от единия полюс до другия в зависимост от сезоните на планетата. Тази циркулация поражда типично земни атмосферни явления като скреж и переста облачност (вижте [http://marsrovers.jpl.nasa.gov/gallery/press/opportunity/20041213a/merb_sol290_clouds-B313R1_br.jpg тук] за снимки на скреж направени от марсохода Опъртюнити през 2004 г.)
Геология
2004
Наблюдения на магнитното поле на Марс, извършени от апарата Марс Глобъл Сървейър сочат, че част от кората на планетата е магнетизирана на ивици с променлива полярност, широки около 150 km и дълги около 1000 km по начин, подобен на земните океански дъна. Според една [http://photojournal.jpl.nasa.gov/catalog/PIA02008 теория], публикувана през 1999 г., тези ивици показват наличието на активна геология в миналото на Марс. Ако тя е правилна, то това би направило възможно съществуването на атмосфера от земен тип чрез осъществяване на въглеродния кръговрат и би потвърдила наличието на силно магнитно поле, защитаващо атмосферата от космическите и слънчевите лъчения.
Сред най-интересните находки на марсохода Опъртюнити са хематитите на повърхността на планетата: сферични тела с размери от няколко милиметра, намиращи се в областта Меридианната равнина. За тях се счита, че са се формирали на дъното на древните океани преди милиарди години. Също така са открити и минерали, съдържащи съединения на сяра, желязо и бром. Все по-широко прието в научните среди е схващането, че течната вода в миналото е била налична в областта Меридианната равнина и се е просмуквала в повърхностните слоеве на кората. Поради тази причина се счита, че повърхността на Марс е била предлазполагаща поне за известно време за появата и развитието на живот. Марсоходът Спирит от друга страна също открива наличие на минерали, чието формиране може да се обясни само с наличието на течна вода.
живот
През 1996 г. група изследователи на метеорита ALH84001, за който се счита че произхожда от повърхността на Марс, изнесоха доклад в който се описват структури приличащи на микровкаменелости образувани вследстивие на жизнена дейност. Оценките на доклада обаче са противоречиви и сред научните среди липсва консенсус относно интерпретацията на резултатите.
Топография
Топографията на северното и южно полукълбо на Марс се отличават значително. В северното полукълбо преобладават равнини, оформени под въздействието на потоци от лава, а в южното — високи плата покрити с астероидни кратери. Гледани от Земята, северните равнини на планетата са покрити с марсиански прах и изглеждат бледи. За разлика от тях червените планини и плата на юг са наситени с железен оксид, придаващ характерния цвят. В миналото за тях се е смятало че са континенти и са им дадени подходящи за целта имена като Арабия Тера („Арабска Земя“) и Амазонис Планиция („Амазонска равнина“). За тъмните райони от повърхността като Маре Еритреум, Маре Сиренум и Ауроре Синус се е смятало че са морета. Най-тъмната част от повърхността на планетата, гледана от Земята, е Сиртис Майор.
Сиртис МайорПолярните шапки на Марс съдърждат замръзнала вода и въглероден диоксид. Въглеродният диоксид се намира под формата на сух лед и се топи през марсианското лято, разкривайки повърхността на планетата, и замръзва отново през марсианската зима. На Марс е разположен най-високият вулкан в Слънчевата система — щитовидният Олимп монс, висок 27 km. Вулканът не е активен и се намира в обширното равнината Тарсис, което съдържа няколко други вулкана (виж списък на вулкани на Марс). На Марс също се намира и най-големият каньон в Слънчевата система — Валес Маринерис („Долината на Маринър“), който е дълъг около 4 000 km и е дълбок 7 km. Повърхността на планетата е осеяна с множество метеоритни кратери, най-големият от които е Хелас Планиция и е с покривка от светлочервен пясък (виж списък на кратери на Марс).
Работната група по планетарна номенклатура към Международния астрономически съюз отговаря за именуването на обектите по повърхността на Марс.
Тъй като Марс няма морета или океани, дефиниращи морското равнище, както на Земята, за височина 0 m се приема равнището, отговарящо на налягане от 610,5 Pa (6,105 mbar) (0,6% от земното морско равнище) при температура от 273,01 K (температура на тройната точка на водата). За нулев мередиан на Марс е избран меридианът, преминаващ през малкия кратер Аири-0 намиращ се в Меридианния залив.
Канали
В миналото, поради убедеността си, че на Марс има живот, някои астрономи създават карти на повърхността на планетата на които отбелязват множество „канали“ — линейни структури, за които се е смятало че са плод на марсианска цивилизация. За картографирането на каналите допринася американския астроном Пърсивал Ловел, който също предполага, че промяната на облика на дадени части от повърхността на планетата е следстивие от наличието на растения — източник на вдъхновение за поколения писатели-фантасти. За линейните структури е установено, че като цяло са плод на въображението на наблюдателите, или в най-добрия случай — пресъхнали корита на древни марсиански реки. Променящите се цветове на повърхността са следствие на бушуващи обширни пясъчни бури.
Спътниците на Марс
фантасти
Спътниците на Марс Фобос и Деймос се въртят синхронно с планетата вследствие на нейните приливни сили. Тъй като Фобос извършва едно пълно завъртане около Марс по-бързо от собственото въртене на планетата (намира се на под-стационарна орбита), приливните сили на Марс водят до бавно намаляване на орбиталния радиус на спътника. След около 50 милиона години Фобос ще премине границата на Роше и ще бъде разрушен от гравитацията на Марс. Деймос от друга страна се намира на над-стационарна орбита и под въздействието на приливните сили на планетата бавно се отдалечава.
Спътниците се открити през август1877 г. от Асаф Хал и носят имената на героите от древногръцката митологияФобос и Деймос, синове на бога на войната Арес.
Гледан от Марс, Фобос има ъглов диаметър приблизително равен на 12', Деймос — 2' а Слънцето — 21'.
Изследване
Основна статия: Изследване на МарсИзследване на Марс]]
Марс е изследван от автоматични апарати, между които орбитални модули, спускателни модули и марсоходи, изпратени от космическите програми на СССР, САЩ, Европа и Япония с цел изучаване повърхността, климата и географията на планетата. Приблизително 2/3 от всички мисии обаче завършват с повреда преди да приключат (а някои дори преди да започнат) планираните задачи. За някои от мисиите са известни точните технически проблеми довели до неизправностите, но за останалата част те остават загадка. В научно-техническите среди шеговито се говори за Бермудски триъгълник намиращ се между орбитите на Земята и Марс.
За най-успешни мисии се считат американските програми Маринър, Викинг, Марс Глобъл Сървейър, Марс Патфайндър и Марс Одисей. Глобъл Сървейър предоставя снимки от повърхността на планетата, показващи наличието на пресъхнали речни корита, които сочат наличието в миналото на водни източници близко до повърхността. Марс Одисей пък открива големи залежи на лед на дълбочина до 3 m в северната полярна шапка на планетата.
През 2003 г. ЕКА изстрелва Марс Експрес, състоящ се от орбитален (Марс Експрес Орбитър) и спускателен модул (Бийгъл 2). Орбиталният модул потвърждава наличието на запаси от замръзнала вода на южния полюс на планетата. За съжаление обаче контактът със спускаемия модул е загубен малко преди неговото кацане на повърхността през февруари2004 г. и се счита, че той се е разбил поради техническа неизправност.
През 2003 г. НАСА изстрелва марсоходите близнаци Спирит (Дух) носещ означението MER-A и Опъртюнити (Възможност) носещ означението MER-B по програмата Марс Експлорейшън Роувър Мишън. Двата марсохода достигнаха успешно до повърхността на планетата през януари 2004 г. и към март 2005 г. запазват почти пълната си функционалост, надхвърлили многократно очакванията на НАСА за надеждност от порядъка на 3 месеца. Досега двата марсохода са открили ценни доказателства за наличието на вода на повърхността на Марс в миналото.
Допълнителна информация
2005
Земята се сближава с Марс на разстояние от 80 милиона километра всеки 26 месеца. За земния наблюдател планетата изглежда от жълта до червена в зависимост от орбиталното си положение и сезони. Яркостта на планетата варира значително в зависимост от разстоянието й до Земята. При близък подход със Земята детайли от повърхността й могат да се наблюдават добре с телескоп. Особено видими дори при малки увеличения са полярните шапки.
На 27 август2003 г. 9:51:13 по Гринуич разстоянието от Марс до Земята беше най-малкото от 60 000 години насам: 55 758 006 km поради факта, че планетата се намираше на един ден разстояние от постигане на опозиция и на три дни от перихелий. За 2287 г. се очаква дори още по-близък подход. Тези максимални сближавания на Марс и Земята са незначително по-близки от сближаванията с период от 284 г., за последното от които на 22 август1924 г. разстоянието е 0,37284 АЕ, сравнено с 0,37271 АЕ на 27 август2003 г. и очаквани 0,37278 АЕ на 24 август2208 г.
Пасаж на Земята гледана от Марс ще се наблюдава на 10 ноември2084 г. На този ден Слънцето, Земята и Марс ще лежат на една права (виж също пасаж на Меркурий гледан от Марс и пасаж на Венера гледана от Марс). Ъгловият диаметър на Деймос, гледан от повърхността на Марс, е достатъчно малък, за да се наричат неговите закривания на Слънцето пасажи, а не затъмнения, както тези на Фобос.
Марсиански метеорити
Основна статия: Марсиански метеорити
За няколко метеорита, открити на земната повърхност е известно, че произхождат от Марс. На два от тях са открити признаци на бактериална дейност в далечното минало. На 6 август1996 г. НАСА обявява, че метеоритът ALH84001 вероятно съдържа микровкаменелости на едноклетъчни организми.
Изданието Солър Систем Рисърч в броя си от март 2004 оповестява, че Кайдунския метеорит, намерен в Йемен, вероятно произхожда от Фобос.
На 14 април2004 г. НАСА обявява, че скалата наречена „Баунс“, изследвана от марсохода Opportunity има химическо съдържание, сходно с това на метеорита EETA79001-B, намерен в Антарктика през 1979 г. Възможно е скалата да е била изхвърлена от същия кратер, който е изхвърлил и австралийския метеорит.
Живот на Марс
Основна статия: Живот на Марс
Съществуват доказателства, че Марс в миналото е бил значително по-подходящ за развитието на живот, отколкото в наши дни, но отговорът на въпроса, дали всъщност Марс е бил обитаван от организми в миналото или дори дали е обитаван в настоящето, все още е неизвестен. Спускаемите модули Викинг провеждат изследвания с цел разкриването на биологични процеси, но резултатите не са категорични. За метана в атмосферата на планетата също се счита, че е по-вероятно да е резултат на небиологични процеси.
Марс и древните цивилизации
В Древен Египет планетата е наричана „Хор Червения“ заради наситения си цвят. Поради ретроградното въртене на планетата спрямо Земята (Земята се върти по-бързо около Слънцето отколкото Марс), древните египтяни са казвали, че тя „пътува в обратна посока“. В допълнение, името на град Кайро произлиза от „Ел-Кахира“, значещо „планетата Марс“ на арабски.
В китайската и японската култури планетата Марс е символизирана от знаците 火星 (в превод „Огнената звезда“) като част от петте елемента, традиционно използвани от източните култури за класификация на предметите.
Марс в киното и фантастиката
Основна статия: Марс в киното и фантастиката
Поради близостта на планетата със Земята, сродната продължителност на деня и наклон на оста, както и многобройните наблюдения на „канали“ и други структури на повърхността, тя е една от най-често споменаваните места в научнофантастичните творби.
Във „Война на световете“ на Хърбърт Уелс марсианците имат пипала и глави като на сепии. Произвеждат „червени водорасли“, които се смятат за причината за червения цвят на Марс .
В трилогията за Марс („Червеният Марс“, „Зеленият Марс“, „Синият Марс“) на Ким Стенли Робинсън се описва човешкото колонизиране на Марс, базирайки се на съвременните научни данни за Червената планета.
В научно-фантастичния филм от 2000 година „Червената планета“ се разказва за група космонавти, които се опитват да направят Марс подходящ за живеене на хора поради пренаселеността на Земята.
„Мисия към Марс“ е научно-фантастичен филм от 2000-ната година, в който първата човешка експедиция към Марс се сблъсква с мистериозно катастрофално събитие и е изпратена спасителна група, която да разследва трагедията и да върне оцелелите.
- [http://mars.starrydreams.com/index.php Информация за Марс на български език]
На английски
- [http://nssdc.gsfc.nasa.gov/planetary/factsheet/marsfact.html Факти за Марс от НАСА]
- [http://www.nineplanets.org/mars.html Деветте планети]
- [http://www.marsnews.com MarsNews.com - Новини и информация]
- [http://www.student.oulu.fi/~jkorteni/space/mars/surface/ Въведение в марсианската топография, снимки от телескопа Хъбъл]
- [http://www.giss.nasa.gov/tools/mars24/help/notes.html Астрономическо време на Марс]
- [http://history.nasa.gov/SP-4212/on-mars.html Изследване на Марс през периода 1958-1978]
- [http://flagspot.net/flags/mars.html Флагът на марсианското общество.]
- [http://www.vias.org/spacetrip/mars_globalview.html Снимки и описание на Марс]
- [http://www.cato.org/pubs/wtpapers/980815paper.html Марсиански закони]
- [http://www.marsunearthed.com/ Сравнение между земни и марсиански терени]
Наличие на вода на Марс (на английски)
- Страницата на др. Тони Филипс: [http://science.nasa.gov/headlines/y2000/ast29jun_1m.htm „Приводняване на Марс“], статия от 29 юни2000 г. в журнала Science@NASA - [http://news.bbc.co.uk/hi/english/sci/tech/newsid_2009000/2009318.stm Репортаж на BBC за леда на повърхността на Марс]
- [http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/3426539.stm Репортаж на BBC за изследванията полярните шапки и свидетелства за водна ерозия на Mars Express]
- [http://www.nasa.gov/vision/universe/solarsystem/opportunity_water.html Микроскопични скални форми сочещи наличието на вода]
- [http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/4285119.stm Снимки на замръзнало море на Марс]
Изследвания на Марс (на английски)
- [http://www.transhumanist.com/volume4/space.htm Политическата икономика на мащабните космически предприятия]
- [http://www.exploremarsnow.org/ Интерактивна симулация на марсианска база, носите на наградата Webby в областта на науката за 2003 г.]
- [http://marsrovers.jpl.nasa.gov/home/index.html Страница на НАСА за марсоходите Spirit и Opportunity]
- [http://dualmoments.com/marsrovers/index.html Триизмерни снимки от повърхността на Марс]
- Категория:Слънчева системаals:Mars (Planet)ja:火星ko:화성ms:Marikhsimple:Mars (planet)th:ดาวอังคาร
Geli Raubal
Geli Raubal (Linz1908 - Múnic 1931) sobriña de Adolf Hitler.
A súa nai era Angela Raubal, filla do segundo matrimonio do pai de Hitler con Franziska Matzelsberger, e o inspector da facenda Leo Raubal. Angela era o familiar con quen mellor se entendía Hitler. Geli quedou orfa en 1910 e a familia conseguíu saír adiante grazas á axuda da irmá do seu pai, Maria
Mausoleo de Halicarnaso
O mausoleo de Halicarnaso foi unha tumba de mármore branca construída en 353 a.C., situado na Asia Menor, actual Turquía. Foi construida na honra do rei Mausolo (en grego Μαύσωλος Maúsōlos), rei de
Delio Rodríguez Barros
(19 de abril de 1916 Moreira, Pontearas - 14 de xaneiro de 1994Vigo). Ciclista galego, gañou unha Vuelta Ciclista a España (en 1945), trinta e nove etapas nesa mesma competición (record que ainda non foi igualado) ademais de outras moitas competicións.
Rodr
Delio Rodríguez
(19 de abril de 1916 Moreira, Pontearas - 14 de xaneiro de 1994Vigo). Ciclista galego, gañou unha Vuelta Ciclista a España (en 1945), trinta e nove etapas nesa mesma competición (record que ainda non foi igualado) ademais de outras moitas competicións.
Rodr
