:: wikimiki.org ::

Парламент

Парламент

Парламента е висш представителен орган на държавната власт, който се състои от 1 или 2 камари (палати). Възниква през 13 век във Великобритания като орган на съсловно представителство, като парламентарният режим се формира до 18 век. В духа на парламентаризма е олицетворяването на демократичното начало в управлението на една страна. Съставът му се формира чрез преки избори от населението на държавата. Парламентът осъществява напълно или ограничено законодателната власт съобразно с формата на управление и политическия режим на държавата. Законодателната дейност на парламента може да бъде ограничена от държавния глава, от правителството или от специален съд за конституционен надзор. Парламентът приема бюджета и отчета за неговото изпълнение и участва във формирането на вътрешната и външната политика на държавата, осъществява парламентарен контрол над правителствената дейност, гласува вот на доверие или на недоверие на правителството и го бламира. Поставя въпроса за политическата и за съдебната отговорност на министрите. В САЩ се нарича Конгрес, в Норвегия - Стортинг, във Финландия - Сейм, в България - Народно събрание и др.

Парламентарни системи

Еднокамарна система

Система, при която законодателният орган на държавата се състои от един орган (камара или палата). В България Народното събрание е еднокамарно.

Двукамарна система

Система, при която законодателният орган на държавата се състои от 2 органа (наричани камари или палати) с различен начин на образуване. Обикновено в едната камара представителството е териториално (по окръзи, области, щати или републики), а в другата е популярно (по гласоподаватели). Съществува в САЩ (Камара на представителите и Сенат), Великобритания (Камара на общините и Камара на лордовете), Франция (Национално събрание и Сенат), Италия (Камара на депутатите и Сенат), Испания (Генерални кортеси и Сенат) и др.

Законодателна функция

Категория:Общество ja:議会 ko:국회

13 век

13 век започва на 1 януари 1201 г. и свършва на 31 декември 1300 г.

Събития

Личности

Изобретения, открития

- В142
- ja:13世紀 ko:13세기

Великобритания

: Тази статия е за острова, който се нарича Великобритания. Ако търсите държавата, която понякога грешно се нарича така, вижте Обединено кралство. За други значения вижте Великобритания (пояснение). ---- Великобритания е най-големият от британските острови, на който е намират Англия, Шотландия и Уелс. Включен е в територията на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия със столица Лондон. Великобритания често се бърка с Англия или с Обединеното Кралство. Дори доста британци объркват различните понятия. Обединеното кралство е многонационална държава. В нея са включени англичани, шотландци и уелсци. Всички те имат отделни национални отбори по футбол, както и ред други спортове, напр. кърлинг. Затова, когато гледате международно първенство по футбол, няма да видите британски отбор, а английски, шотландски или уелски. Отбор на Великобритания по футбол участва само на Олимпийски игри и това как да се определя той е повод за много спорове сред футболната общественост в Обединеното кралство.

18 век

18 век започва на 1 януари 1701 г. и свършва на 31 декември 1800 г.

Събития

- 1707 г. – Създадено е кралство Великобритания.
- 1715 г. – Френският владетел Луи XIV умира.
- 1750 г. – Достигната е връхната точка на Малката ледена епоха.
- 1770-те – Изследванията на Джеймс Кук.
- 1788 г. – Създадено е първото европейско селище в Австралия.
- 1789 г. – Великата френска революция.
- Просвещението
- Ранен етап от развитието на Индустриалната революция
- Американската революция, която довежда да обявяването на Декларацията на независимостта на САЩ през 1776 г. и на конституцията през 1789 г.

Личности

- Софроний Врачански
- Паисий Хилендарски
- Йохан Себастиан Бах, немски композитор
- Екатерина Велика, руска императрица
- Джеймс Кук, английски мореплавател
- Дени Дидро, френски писател и философ
- Леонард Ойлер, шведски математик
- Бенджамин Франклин, американски изобретател и дипломат
- Томас Гейнсбъро, английски художник
- Томас Грей, английски поет
- Уилям Хогарт, английски художник и гравьор
- Дейвид Хюм, шотландски философ
- Томас Джеферсон, американски политик
- Имануел Кант, пруски философ
- Луи XIV, френски монарх
- Волфганг Амадеус Моцарт, австрийски композитор
- Самюъл Джонсън, английски писател
- Жан-Жак Русо, френски писател и философ
- Фридрих Шилер, немски писател
- Волтер, френски писател и философ

Изобретения, открития

- Маганът – от Ели Уитни
- Подобрени парни машини от Томас Нюкомън и Джеймс Уот
- Първият автомобил, задвижван с пара – от Никола-Жозеф Кюно В147
- ja:18世紀 ko:18세기

САЩ

Съединените американски щати (САЩ) (английски:United States of America -USA) е федерална република в Северна Америка, състояща се от 50 щата. Граничи с Канада на север и Мексико на юг. На изток и запад естествени граници образуват съответно Атлантическият и Тихият океан. Щатът Аляска граничи с Русия през Беринговия пролив.

История

Към основна статия История на САЩ На 4 юли 1776 г. е приета Декларацията за независимост с която 13 британски колонии в Америка се отделят от Кралство Великобритания, за да сформират Съединените Американски Щати.

География

Към основна статия География на САЩ САЩ е третата по големина страна в света след Русия и Канада с обща площ от 9 161 930 км²(3 537 441 мили²).

Региони

Съединените щати се разделят на 6 региона на базата на общи географски, исторически, културни, и други сходни характеристики. Тъй като регионите са съставени от щати в съседство един с друг ги слагаме под категория география, но те могат да бъдат и под някои други категории. Регионите се казват:
- Запад
- Нова Англия
- Среден Атлантик
- Среден Запад
- Юг
- Югозапад

Крайбрежия

- Западно крайбрежие
- Източно крайбрежие

Климат

Природа

Метеоритният кратер на Барингер

Държавно устройство

Към основна статия Държавно устройство на САЩ Съгласно Конституцията на САЩ, приета през 1787 г., пълномощитята по осъществяване на държавното управление са в преоргативите на Федералното правителство на САЩ. Останалите, незасегнати в Конституцията, пълномощия се прилагат от щатските власти. В Конституцията е заложен принципът на разделението на властите, според който Федералнто правителство се състои от законодателни, изпълнителни и съдебни органи на държавното управление, действащи независимо един от друг. Висш орган на законодателната власт — двукамарен Конгрес на САЩ:
- Камара на представителите (долна камара);
- Сенат (горна камара) Висш орган на изпълнителната власт - Президентът на САЩ. Висш орган на съдебната власт - Върховният съд на САЩ]. Основни политически партии в САЩ са Републиканската и Демократическата партия, въпреки че съществуват и много малки партии.

Административно деление

Вижте Административно деление на САЩ за карта на САЩ по щати и списък на щатите и съответстващата столица за всеки щат.

Икономика

Към основна статия Икономика на САЩ

Комуникации

Население

Към основна статия Население на САЩ САЩ е третата по население страна в света след Китай и Индия. Населението на САЩ е 296 508 014 души към 2 юли 2005г. 55 489 души са отбелязали, че са с български произход на последното преброяване на населението включващо въпрос за произход.(2000) Най-много българи има в Калифорния 7845, Илиной 6000 и Ню Йорк 5973.(2000) За всички щати вижте Списък на щатите в САЩ по брой българи - 2000 година

Език

В Съединените щати няма официален език. В анкета при преброяване на населението през 2000 г. 215,4 мил. са отбелязали, че говорят английски вкъщи, 28,10 мил. испански, 1,6 мил. френски, 1,5 мил. китайски, 1,38 мил. немски, и други. 28 565 души са казали, че говорят на български език вкъщи като по този показател българският език се нарежда на 64-то място по употреба вкъщи в САЩ.

Най-големите метрополиси

Най-големите метрополиси по население в САЩ за 2000 г. са:
- 1. Ню Йорк-Нюарк-Бриджпорт, Ню Йорк-Ню Джърси-Кънектикът-Пенсилвания 21 361 797
- 2. Лос Анджелис-Лонг Бийч-Ривърсайд, Калифорния 16 373 645
- 3. Чикаго-Нейпървил-Мичиган Сити, Илиной-Индиана-Уисконсин 9 312 255
- 4. Вашингтон-Балтимор -Северна Вирджиния, Окръг Колумбия-Мериленд-Вирджиния-Северна Вирджиния 7 572 647
- 5. Сан Франциско-Сан Хосе-Окланд, (Района на залива на Сан Франциско) Калифорния 7 572 647

Най-големите градове

Най-големите градове по население в САЩ за 2004 г. са (прогноза):
- 1. Ню Йорк, Ню Йорк 8 104 079
- 2. Лос Анджелис, Калифорния 3 845 541
- 3. Чикаго, Илинойс 2 862 244
- 4. Хюстън , Тексас 2 012 626
- 5. Филаделфия, Пенсилвания 1 470 151
- 6. Финикс, Аризона 1 418 041
- 7. Сан Диего, Калифорния 1 263 756
- 8. Сан Антонио , Тексас 1 236 249
- 9. Далас, Тексас 1 210 393
- 10. Сан Хосе, Калифорния 904 522
- 11. Детройт, Мичиган 900 198
- 12. Индианаполис, Индиана 784 242
- 13. Джаксънвил , Флорида 777 704
- 14. Сан Франциско, Калифорния 744 230
- 15. Калъмбъс, Охайо 730 008
- 16. Остин , Тексас 681 804
- 17. Мемфис, Тенеси 671 929
- 18. Балтимор , Мериленд 671 929
- 19. Форт Уърт, Тексас 603 337
- 20. Шарлот , Северна Каролина 594 359

Външни препратки

[http://www.census.gov Официална страница на Бюрото за преброяване на населението]

Култура

Към основна статия Американска култура

Празници

Официални

На федерално ниво съществуват 11 официални празника:
- 1 януари - Денят след Нова Година
- 3-тият понеделник на януари - Рожденият ден на Мартин Лутър Кинг - Младши
- 3-тият понеделник на февруари - Денят на президентите
- Дадена неделя през пролетта - Великден
- 4-тият понеделник на май - Денят на загиналите във войните
- 4 юли - Денят на независимостта
- 4-тият четвъртък на ноември - Денят на благодарността
- 1-вият понеделник на септември - Денят на труда
- 2-рият понеделник на октомври - Денят на Колумб
- 11 ноември - Денят на ветераните
- 25 декември - Коледа

Пътища и транспорт

Автомобилен, магистрали

Тъй като САЩ са създадени от сравнително скоро, по-голямата част от развитието на американските градове е станало след изобретяването на автомобила. За да свърже огромните си територии, Съединените щати са построили мрежа от висококапацитетни, високоскоростни магистрали най-важната част от които е Междущатската Магистрална Система.

Жп

Съединените щати имат и презконтинентална жп система, която се използва за превоз на товари през долните 48 щата. Пътнически жп услуги се извърщват от Амтрак, който обслужва 46 от долните 48 щата.

Външна политика

Въоръжени сили

Основна статия: Въоръжени сили на САЩ Въоръжените сили на САЩ се състоят от:
- Сухопътни войски
- Морска пехота
- Военноморски сили
- Военновъздушни сили
- Брегова охрана

Разузнавателни ведомства

- ЦРУ (Централно Разузнавателно Управление)
- ФБР (Федерално Бюро за Разследване)

Външни препратки

[http://www.artlebedev.ru/kovodstvo2/sections/113/ Тайната на декларацията за независимост на САЩ] (Отлични илюстрации, на руски) ! ja:アメリカ合衆国 ko:미국 ms:Amerika Syarikat simple:United States th:สหรัฐอเมริกา

Норвегия

Кралство Норвегия е скандинавска страна, намираща се на запад от Швеция. Страната има много продълговата форма и също има обширен бряг покрай Атлантическия океан, където се намират прочутите норвежки фиорди. Освен с Швеция, страната граничи с Русия и Финландия. Близките островни територии Свалбард и Ян Майен са под норвежки суверенитет и Норвегия ги смята за част от кралството си, като в същото време острова Боувет в Южноатлантическия океан и остров Петър I в Южния Тихи Океан са норвежки васали и не се смятат за част от кралството. Освен това, Норвегия има претенции за Земя Кралица Мод в Антарктида.

История

Основна статия: История на Норвегия Епохата на викингите (IX — XI век) е време на национално обединение и разширение. Норвежкият кралски род окончателно изчезнал през 1387 г. и страната навлязла в период на обединение с Дания, като през 1450 г. това обединение било узаконено с договор. Това било началото на период, известен в Норвегия като „400-годишната нощ“ — Норвегия била по-слаба страна от Дания. След като Дания-Норвегия взела страната на Наполеон, Норвегия била отстъпена на кралство Швеция през 1814 г. Норвегия изработила своя собствена конституция, обявила независимостта си, и избрала своя собствен крал на 17 май 1814 г. След кратка война с Швеция, Норвегия била накарана да влезе в съюз с шведите, политически глава на който бил шведския крал. Норвегия обаче запазила конституцията и независимите си институции, с изключение на чуждестранните си служби. Растящото недоволство у норвежците растяло през XIX век докато най-накрая съюзът не се разпаднал през 1905 г. Норвежкото правителство предложило престола на датския принц Карл. Проведен бил референдум, който одобрил създаването на монархия, и парламентът единодушно го избрал за крал. Той приел името Хаакон VII — името на средновековните крале на независимата Норвегия.

Политика

Основна статия: Политика на Норвегия Норвегия е конституционна монархия с парламентарна правителствена система. Функциите на краля са най-вече церемониални, но той има влияние в качеството си на символ на националното единство. Въпреки че конституцията от 1814 г. гарантира силна изпълнителна власт на краля, тя е почти винаги упражнявана от Държавния съвет в името на краля (Кралския съвет). Държавния съвет или кабинет се състои от министър-председател и неговия съвет, които се назначават от краля. От 1884 г. парламентаризмът осигурява това, че кабинетът трябва да има подкрепата на парламента, така че назначаването от страна на краля е просто формалност.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Норвегия

Карта на Норвегия

Норвегия е разделена на 19 административни региона, наричани графства (fylker, ед.ч. — fylke), и на 434 градски общини (kommuner). Vestfold)

География

Основна статия: География на Норвегия Пейзажът е главно неравен и планински, покрит от ледници, и брегът, дълъг повече от 20 000 км, е набразден със стръмно наклонени протоци, известни като фиорди, и също многобройни острови. Норвегия е също позната като „Земята на полунощното слънце“ поради това, че част от страната лежи над Северната полярна окръжност, където през лятото слънцето не залязва, а през зимата повечето от долините остават тъмни за дълги периоди. Норвегия се разпростира в Атлантическия океан по цялата си дължина, оградена от три различни морета: Северно море на Югозапад и неговия голям проток Скагерак (Skagerrak) на Юг, Норвежко море на Запад и Баренцово море на Североизток. Най-високата точка в Норвегия е Глитертинд (Galdhøpiggen) с 2 469 м. Норвежкият климат e средно умерен, особено покрай брега, под влиянието на Гълфстрийм. Вътрешният климат може да бъде по-суров, а на Север се намират по-субарктични условия.

Икономика

Основна Статия: Икономика на Норвегия Икономиката на Норвегия е процъфтяваща сплав от благосъстоятелен капитализъм, където свободния пазар се съчетава с правителствена намеса. Правителството контролира ключови области, като например жизненоважния нефтен сектор (чрез широкомащабни държавни предприятия). Страната е осигурена с природни ресурси — нефт, риба, горски площи и минерали — и разчита най-вече на своята нефтена продукция и на международните цени на нефта; през 1999 г. 35% от износа на страната бил на нефт и природен газ. Само Саудитска Арабия и Русия изнасят повече нефт от Норвегия.

Население

Основна статия: Население на Норвегия Норвегия има население от около 4,6 милиона души, което нараства с 0,4% годишно (оценка юли 2004). Етнически повечето норвежци са от северногермански (нордически) произход. Малки по численост фински малцинства живеят на север. Саамите, коренните жители на Норвегия, традиционно населяват северните части на Норвегия, Швеция, Финландия и Русия.

Култура

Основна Статия Култура на Норвегия
- Музика от Норвегия

Други

Световни класации

Външни препратки

- [http://www.norway.info Norway.info] — Норвегия – официален сайт Категория:Норвегия als:Norwegen [[got:

България

Република България е държава в югоизточна Европа. Разположена е в източната половина на Балканския полуостров. Граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, със Сърбия и Черна гора и Република Македония на запад, и с Румъния на север, разделена от река Дунав. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни и 378 км — морски. Пътната мрежа на България има дължина 36 720 км, а железопътната — 4 300 км.

История

Основна статия: История на България Стара Велика България, както е наречена от византийските автори (Η παλαια μεγαλη Βουλγαρια), е основана от хан Кубрат в Приазовието като военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена след освобождението им от владичеството на тюрките през 632 г. През 635 година хан Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий. Около 654 г. Велика България се разделя на три части. В хода на войната с аварите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г., с който Първата Българска държава, получава международно признание. Аспарух определя Плиска за столица. По времето на хан Крум (803-811) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и хан Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента и се разширява до Средния Дунав или до р. Тиса, на изток до р. Днестър (днешна Украйна). През периода 635-1018 г. в България се създава велика култура, въвежда се азбука, както и първия университет, основан от св. Климент Охридски в Охрид. Княз Борис I покръства българите през 864 г. При цар Симеон I (893-927), който създава Българската патриаршия, България се превръща в в една от най-могъщите държави в Европа. След дългата борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците. През 1040 г. самуиловият внук Петър Делян организира въстание в Белград, а през 1072-1073 г. ново въстание е оглавено от Георги Войтех. Втората Българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186), се управлява от умели царе като Иван Асен II, който успява да спре нашествието на монголците, както и цар Калоян, който разгромява кръстоносците. България пада под османска власт през 1393 г. и възвръща независимостта си едва след края на Руско-турската война през 1878 г. През 1885 г., след Съединението с Източна Румелия е нападната от Сърбия, но печели войната. През 1912 и 1913 г. играе важна роля в Балканските войни, завършили с първата национална катастрофа. Първата и Втората световна война завършват за България с поражение, макар и някои политически сили (като БСП) и гравитиращи около нея интелектуалци, да представят участието на България във Втората световна война като победа. След Втората световна война България попада в съветската сфера на влияние и през 1946 г. става народна република. Комунистическото тоталитарно управление приключва през 1990 г. и в страната отново се провеждат многопартийни избори. България е член на НАТО от 2002 година и ще бъде член на ЕС от 1 януари 2007.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на България Президентът на България се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той служи като държавен глава и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Президентът оглавява Консултативния съвет за национална сигурност и макар да не притежава законодателна власт, може да върне законопроект за по-нататъшно разглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли президентското вето с обикновено мнозинство при гласуване. Българският еднокамарен парламент, Народно събрание, се състои от 240 депутати, избирани за срок от 4 години. Гласува се за списъци от кандидати на партии или коалиции за всеки от 28-те административни дяла. За да влезе в Народното събрание, една партия или коалиция трябва да спечели най-малко 4% от гласовете. Парламентът отговаря за прокарването на закони, одобряването на бюджета, назначаването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на България От 1999-та насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, София-град, Софийска област, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области.

Карта на България
Република България

География

Основна статия: География на България България съдържа античната област Мизия и части от областите Македония и Тракия. Югозападната част на страната е планинска, там се намира най-високият връх на Балканския полуостров, връх Мусала, на 2925 м. надморска височина. Планинската верига Стара планина (или Балкан) се простира от запад към изток, северно от известната Розова долина. В Югоизточна България релефът е хълмисто-равнинен. Главни реки са Дунав на север, и Струма и Марица в южната част. Българският климат е умерен, със студена, влажна зима и горещо, сухо лято. Балканският полуостров носи името си от планинската верига Стара планина, известна още като Балкан. Тя се простира от устието на р. Тимок до нос Емине, като разделя България на Северна и Южна. Вижте също:
- Градове на България
- Реки на България
- Водни басейни на България

Икономика

Основна статия: Икономика на България През 1989 г. централизираната планова икономика на България, изградена по съветски модел след 1946 г., закономерно рухва, повличайки след себе си и тоталитарния комунистически режим. Голяма роля за краха играят неспособността на плановата икономическа система да оцелее в конкурентна пазарана среда, както и неспособното и неефективно управление на икономиките в целия социалистически блок. Кризата започва осезателно да се чувства след осемдесетте години на XX век. Тогава започва и натрупването на голям външен дълг. Перестройката на Горбачов в СССР и последващото рухване на Берлинската стена - символ на Желязната завеса - отбелязват началото на края на Студената война и катализират рухването на социалистическия модел на управление в икономиката. България рязко губи пазарите на СИВ, които са имали основно значение за икономиката й. Поставена в условия на пазарна конкуренция и с изостанала от останалия свободен свят икономика, България изпада в тежка икономическа криза. Кризата се подклажда и от умишлените действия на запазили властовите си позиции бивши управляващи функционери на БКП (преименувана по това време в БСП). Това е периода на прехвърляне на държавни капитали в частни ръце и организации, пряко подчинени на Партията и Държавна сигурност. Така се поставя началото на бандитската икономика, чиято основна задача е запазването на властовото влияние на бившата БКП в новите икономически реалности. Целта е да се осигури плавен преход от планово тоталитарно към капиталистичеко олигархично управление.. Динамичната намеса на МВФ, Световната банка, Европейският съюз и НАТО, осуетяват този сценарий и изиграват съществена роля за стъпването на България на пътя към свободна пазарна икономика. В допълнение, санкциите на ООН спрямо Югославия и Ирак нанасят тежък удар на българската икономика. Първите признаци на съживяване се появяват през 1994 г., когато БВП на страната нараства и инфлацията спада. През 1996 г. обаче, икономиката на страната се срива поради недобри икономически реформи и нестабилна банкова система. От 1997 г. България върви по пътя към икономическо възстановяване: БВП нараства с около 4-5% годишно, постига се макроикономическа стабилност и се насрочва членство в Европейския съюз за 2007 г. Сегашното правителство, избрано през 2001 г., обещава да гони основните икономически цели, поставени през 1997 от предшественика му, т.е. поддържането на Валутния борд, прилагането на разумни финансови закони, ускоряването на приватизационния процес и предприемането на структурни реформи. Докато икономическите предвиждания за 2002 и 2003 г. прогнозираха възход в българската икономика, правителството все още е изправено пред проблемите, свързани с високия процент безработица и ниския жизнен стандарт. През 2004 г. България приключи преговорите с Европейския съюз и е назначена дата за присъединяване — 1 януари 2007 г.

Население

Основна статия: Население на България Според преброяването от 2001 г., 83,9% от население на България е българско, като двете най-големи малцинства са тези на турците (9,4%) и на циганите (4,7%). Останалите 2% включват няколко по-малки малцинства, включително арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци и евреи. 84,8% от българското население говори български език, който е славянски език. Официалният език е българският, но в зависимост от преобладаващия етнически облик на дадена местност, говоримият език варира. Повечето българи са източноправославни (83,9%), като само 12,1% изповядват исляма, 1,7% са римокатолици, 0,8% — юдаизъм, а останалите 1,6% се полагат на протестантите и други.

Култура

Основна статия: Култура на България
- Списък на известни българи
- Музиката на България

Вижте също

- Комуникация в България
- Единен граждански номер
- Транспорт в България
- Българска войска
- Външни връзки на България
- Туризъм в България
- Официални празници в България Голяма част от съдържанието на тези статии е взета от Световен справочник на ЦРУ 2000 и Американския държавен департамент 2003.

Външни препратки

Официални

- [http://www.government.bg/English Министерски съвет] — Официален сайт на българското правителство
- [http://www.president.bg/en/index.php President.bg] — Официален сайт на българския президент
- [http://www.parliament.bg/en/index.php Народно събрание] — Официален сайт на българския парламент
- [http://www.constcourt.bg/ Конституционен съд]
- [http://www.mvr.bg/ Министерство на вътрешните работи]
- [http://www.mfa.government.bg/ Министерство на външните работи]
- [http://www.minfin.government.bg/ Министерство на финансите]

Други

- [http://www.kirildouhalov.net Art, history and music of Bulgaria]
- [http://www.rsf.fr/article.php3?id_article=4116 Световна класация по свобода на словото] — Намира се на 36-то място от общо 167 държави (2004)
- [http://www.numismondo.com/pm/bgr/ Български банкноти]
- [http://www.pbase.com/ngruev/bulgaria Снимки от България]
- [http://www.KPACOTA.com Фотогалерия "Красотата на България"] ja:ブルガリア ko:불가리아 ms:Bulgaria roa-rup:Vurgarii th:ประเทศบัลแกเรีย zh-min-nan:Bulgariya

Франция

: За битката за Франция по време на Втората световна война вижте Франция (битка). ---- Франция (на френски France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Тя е демократична унитарна полупрезидентска република. Нейната икономика е пета в света по обем на брутния вътрешен продукт. Франция е сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от евро зоната, както и от шенгенското пространство. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и асоцииран член на НАТО. Разполага с ядрено оръжие.

История

Подробна статия: История на Франция Франция заема голяма част от древната римска провинция Галия. Основната част от територията на днешна Франция е обединена при Хлодвиг през 486 (обединение под франкска доминация на алеманите, бургундите и вестготите на север от Пиренеите). В последствие владението е многократно разделяно между наследниците на династията на Меровингите. Франкската империя е разделена между внуците на Карл Велики на три части, като западната по-късно започва да бъде наричана Франция. Наследниците на Карл Велики (наречени Каролинги) управляват Западнофранкското кралство до 987, когато Юг Капет е коронован за крал. Неговите наследници, Капетингите, управляват до Френска революция от 1848|Революцията от 1848 с прекъсване в периода на Френската революция и управлението на Наполеон (1789–1815). Въпреки, че е измежду победителите от Първата и Втората световна война, Франция понася тежки материални и човешки загуби. От 1958 политическият режим е президентска република (петата република), която е по-стабилна от предишната парламентарна демокрация. Помирението и сътрудничеството с Германия в периода след Втората световна война поставят основата на европейската интеграция, довела до създаването на Европейския съюз.

Политика

Подробна статия: Политика на Франция Франция е президентска република. Президентът се избира с пряко гласуване от избирателите за срок от 5 години. Министър-председателят се избира от президента на републиката след парламентарни избори и обикновено е от най-добре представената партия в парламента. Депутатите от Народното събрание се избират на всеки 5 години, а сенаторите от Сената имат 6 годишен мандат от 2004 година.

Административно деление

Подробна статия: Административно деление на Франция Франция е разделена на 26 региона, които от своя страна са подразделени на 100 департамента. Департаментите са номерирани според подредбата им по азбучен ред. Тези номера се използват също в пощенските кодове и номерацията на превозните средства. 21 от регионите се намират в метрополията, 1 обхваща о. Корсика, а останалите 4 са задморски територии. Регионите не притежават юридическа автономия, но имат някои административни права - могат да налагат собствени данъци и да водят собствен бюджет. Департаментите се подразделят на 342 окръга, които не са част от избирателната система на страната, а имат само административно значение. От своя страна окръзите се състоят от 4 035 кантона. Кантоните са раздление на 36 682 общини. Регионите, департаментите и общините представляват териториални единици, а окръзите и кантоните административни единици. Освен изброените по-горе административно-териториални единици Франция упражнява контрол и над няколко малки и непостоянно населени острови в Индийския и Тихия океан - Клипертон, Европа , Глориосо , Хуан де Нова, Басас да Индия и Тромелин.

География

Подробна статия: География на Франция
- Списък на градовете във Франция, по азбучен ред
- Класация на градовете във Франция според населението.
- Списък на реките във Франция

Икономика

Подробна статия: Икономика на Франция

Демография

Подробна статия: Демография на Франция

Култура

Подробна статия: Култура на Франция
- Регионални езици

Празници

Други

- Емблеми на Франция
- Комуникации във Франция
- Туризъм във Франция
- Транспорт във Франция
- Армия на Франция
- Външна политика на Франция
- Правна система
- Списък на французи

Външни препратки

- [http://www.service-public.fr/ Портал на френската администрация]
- [http://www.elysee.fr/ Официална страница на френския президент]
- [http://www.premier-ministre.gouv.fr/ Официална страница на министър-председателя]
- [http://www.assemblee-nat.fr/ Народното събрание]
- [http://www.senat.fr/ Страница на Сената] ---- ! als:Frankreich fiu-vro:Prantsusmaa ja:フランス ko:프랑스 ms:Perancis simple:France th:ประเทศฝรั่งเศส zh-min-nan:Hoat-kok

Испания

Кралство Испания е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров, където са и Португалия, Гибралтар и Андора. В североизточната част, където са Пиренеите, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелила в Северна Африка, както и много необитавани островчета от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, като например Чафаринските острови, „скалите“ (исп. „peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкия Магданозен остров. Според испанската конституция от 1978 г. Испания е парламентарна конституционна монархия. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. прави икономиката на страната 10-та в света през 2002. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването, инфраструктурата и грижите за здравето са на много високо равнище, въпреки че БВП на глава от населението остава 87% от този на 4-те водещи европейски стопанства.

История

Основна статия: История на Испания

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Испания парламентарна монархия, начело с крал (Хуан Карлос I - от 22 ноември 1975 г.). Законодателна власт - Генерални кортеси (парламент), състоящ се от две палати - сенат (Горна палата - 256 души) и Конгрес на депутатите (350 души), избрани за 4 години. Изпълнителна власт - правителство начело с председател. Местни органи на властта (17 автономни области) имат свои парламенти и правителства, с широки пълномощия.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Испания 50 провинции. След 1983 г. са създадени 17 автономни области - на север -